Единствената политическа сила, която значително и всеки път увеличава подкрепата си през последните „изборни“ години, е „Възраждане“. И затова с право партията на Костадин Костадинов бе наречена „феномен“ в анализите на изминалите парламентарни избори.
„Възраждане“ е единствената патриотична партия в България. Учредена е през 2014 г. – така организацията се представя на сайта си.
Първото явяване на „Възраждане“ на парламентарни избори е през 2017 г. Тогава никой не обръща внимание на партията, която получава 37 896 гласа или 1,11%. на следващите избори през април 2021 г. ги удвоява – вече има 78 414 гласа или 2,45% . И така до 2 април 2023 г., когато взе 357 167 или 14,15%.
Това е почти десет пъти ръст!
Има над какво да се замислят останалите партии.
На какво се дължи този успех?
Просто е – на протестен вот и заиграване със страховете на гражданите.
За успеха на „Възраждане“ допринесоха и политици и анализатори, които искаха да внушат, че за нея гласуват полуграмотни маргинали, които мразят Запада и харесват Русия и Путин, защото не четат, не се информират и са заспали някъде на границата между две епохи. Те с презрение кръстиха лидера й Костадин Костадинов Копейкин. С което намекваха, че партията е финансирана от Русия. Ако това бе така, със сигурност щеше да излезе наяве. Нали никой не смята, че „Възраждане“ се ползва с такава любов на пазителите на закона, че да си затворят очите, ако съзрат нещо нередно?
Все пак срещу партията имаше дело за заличаване. Но повтаряйки непрекъснато „Копейкин, Копейкин, Копейкин“, критиците на „Възраждане“ заостриха вниманието към тази формация на тези хора, които настръхват, чувайки споменатите анализатори. И автоматично се изпълват със симпатии към този, когото те яростно хулят. Протестират, с други думи.
Но пък именно заради този прякор партията е смятана за русофилска.
Да, тя определено не е американофилска, но дали това веднага я прави русофилска, не знам. Вярно е, че Костаднов е яростен критик на Брюксел, но не си спомням сериозно да е призовавал България да излезе от Европейския съюз. По-скоро не харесва начина, по който реализираме членството си в ЕС и се обявява против политиката на пригласяне на всичко, което идва от страна на някой Голям брат. Нещо, което дразни много българи – както млади, така и стари.
Старите си спомнят социалистическите времена и казват – „Е, нали това поведение го отрекохме?!“ Младите пък, докато са расли, са слушали колко е лошо, че сме били „най-верния сателит на Москва“ и сега не искат пак да сме „най-верните“. Отново протест.
Останалите партии също допринасят немалко за успеха на „Възраждане“, сочейки ги като плашило и помагайки им да концентрират протестен вот. А също и като техни функционери разнасят клюки, че в американското посолство най-много се страхували от „Възраждане“. Сякаш американският посланик лично им го е казал на ухо.
Социолозите отчетоха, че 53% от гласоподавателите на партията са със висше образование. Т.е. това не са никакви неграмотни маргинали.
А освен това, че мощен прилив от над 00 000 гласа за „Възраждане“ са дошли от хора, които на предишните избори не са гласували или пък са подкрепили „Продължаваме промяната“. И тези хора няма как да влязат в графата „маргинали“. Те по-скоро са „търсещи“ и критични към ставащото.
Разбира се, „Възраждане“ събира и патриотарски вот и доказателство за това е, че другите патриотични формации направо се стопиха. „Атака“ в коалиция с русофилите и комунистите взе по-малко от 10 500 гласа.
Референдумът срещу еврото и в защита на българския лев, както предпочитат да го наричат в партията на Костадинов, също мобилизира вот за „Възраждане“.
Тук е налице заиграването със страховете, че като се въведе единната европейска валута, автоматично ще обеднеем. Сякаш тя и сега не е въведена чрез валутния борд. Да не говорим, че за една немалка част от българите, живеещи постоянно зад граница или прехождащи за по няколко месеца на гурбет, това не е всекидневната валута, с която боравят. Тях еврото очевидно не ги плаши. Но е логично да плаши хора, най-често пенсионери, чиито доходи са ограничени и за които и най-малкото поскъпване носи голяма беда. Както и част от бизнеса, който и без това е подложен на какви ли не сътресения в последно време.
Точно това, че „Възраждане“ събира на едно място протестен вот и страхове прави възхода на партията неизбежен, ако политическата нестабилност продължи.
Прогнозите, че партията ще достигне тавана на патриотичния вот – около 10%, затова не се оправдаха.
От друга страна появата на „Възраждане“ и нейният успех са свидетелство за смяната на поколенията в българската политика. Младите гласоподаватели искат да гласуват за млади политици.
У нас смяната на поколенията в политиката става не толкова чрез замяна вътре в политическите партии, колкото чрез създаването на нови политически субекти. Често от кадри, тръгнали от някой стар политически субект. Какъвто е и случаят с „Възраждане“. Костадинов е бил член на ВМРО, който през 2012 г. го напуска, несъгласен с преизбирането на Красимир Каракачанов. И прави своя партия.
Костадинов е млад, роден е през 1979 г., и прави политика, обърната към младите. Той общува със симпатизантите си чрез социалните мрежи, не разчита на традиционните канали. Не се страхува да възстава срещу авторитети и не спестява нищо на големите медии от опасения „да не ги разсърди“. Както не му правеше впечатление, че дълго време просто не съществуваше за тях. Пример за това даде в изборната нощ, когато директно попита водещия по БНТ по какви критерии си подбира гостите. Повод за забележката му бе гостуването на блогъра Асен Генов. После написа и във Фейсбук: „Всеки път когато Асен Генов се опитва да изрази мнение по сериозна тема, имайте предвид, че това е декоратор-технолог в керамичното производство, със средно образование.“ Самият Костадинов е историк с докторска степен по етнография. Който активно използва Фейсбук.
„Възраждане“ обаче не е алтернатива. Защото колкото и да критикува сегашния геополитически избор на България – членството в Европейския съюз и НАТО, не предлага друг. А и няма как да предложи. Да се е чуло да ни искат в БРИКС или в Шанхайската организация за сигурност? Не.
И точно заради това като плашило „Възраждане“ може да плаши само гаргите. Но като влиятелна политическа сила – третата на изборите, може да бъде мощен коректив на останалите.
Автор: Красина Кръстева
Източник: „Епицентър.бг“
