Президентът Румен Радев и назначеното от него служебно правителство продължават ударно да сменят посланици със завидна бързина след парламентарните избори.
В системата за правна информация на Министерския съвет са публикувани още девет решения, с които на Румен Радев му е предложено да освободи и назначи куп посланици. Това обаче не е оповестено публично, което
опорочава въпросните назначения,
дори и да става дума за най-опитните дипломати от кариерата.
Новата порция смени са за Хърватия, Швеция, Ирландия, Виетнам, Индия, Германия, Йордания, Ливан и Израел. По същия начин миналата седмица бяха взети решения за смяна на посланиците ни в НАТО, Ватикана, Молдова, Словения и Норвегия. Вече стана ясно, че
служебният външен министър Николай Милков
е предложен за посланик в НАТО, а зам.-външният министър Костадин Коджабашев – за посланик във Ватикана.
Малко преди изборите, премиерът Гълъб Донев предложи на Радев да смени посланиците ни, които се назначават с указ на президента по предложение на правителството. Процедурата изисква съгласуване между правителството и президентството, но често може да бъде блокирана заради различни интереси. В такива случаи се търси компромисно решение.
Вероятно президентът Радев вярва, че
не е възможно сформиране на редовно правителство
– дори в по-далечно бъдеще, и затова е решил да се заеме с тази „неотложна“ задача.
Другият вариант е държавният глава вече да се е притеснил от утрешния редовен кабинет и затова е накарал служебния си кабинет да пренарежда по никое време българското дипломатическо представителство зад граница.
Преди медиите да разпространят новината за дипломатическите рокади, в края на март съпредседателят на “Продължаваме промяната” и бивш финансов министър Асен Василев предупреди, че
Радев и назначеното от него служебно правителство
готвят мащабна смяна на посланици.
“В момента се готви голяма подмяна на посланици, които президентът пак еднолично ще подмени, защото служебният кабинет е негов. Той като Луи XIV ще подмени голяма част от дипломатите, тъй като вторият подпис е негов. Това също би надхвърлило правомощията му”, заяви Василев.
Мистерия е, например, защото толкова тайно външния министър Николай Милков бе назначен за посланик на България в НАТО. Този пост остана вакантен, след като предишният посланик Драгомир Заков бе назначен за министър на отбраната в кабинета на Кирил Петков. В Информационна система за правна информация на Министерски съвет четем, че
кабинетът е приел въпросното решение на 31 март.
Защо обаче след редовното заседание на правителството въпросното решение не бе обявено от никого и никъде?
Прословутата фраза „Парите обичат тишината”, чието авторство се приписва на американския милиардер Рокфелер,
може да се отнесе и към кабинета на Гълъб Донев,
който също обича тишината.
Уж целта беше то да осигурява нормалното протичане на изборите и да решава в крачка най-неотложните проблеми – до появата на редовната власт. Много скоро обаче то започна да си действа като нормален кабинет – „пълномащабно“, с размах и и с увереността, че скоро няма да си ходи.
Колкото до рокадите из дипломатическите мисии…
Съвсем разбираемо е, че
всяко управление поставя свои хора на ключови позиции
в институциите, за да закрепи властта си. Това не го е измислило ни служебното правителство на Гълъб Донев, нито държавния глава Румен Радев.
Показната „атака“ срещу посолствата ни, организирана още преди ЦИК да обяви официалните резултати от изборите на 2 април, обаче си е повече от съмнителна. А пък липсата на каквото и да било обяснение е повече от „неприемлива“, казано на дипломатически език, разбира се.
Причината е, че служебното правителство
погазва основни норми за публичност и прозрачност
в работата на държавната администрация и навежда на мисълта, че може да вземе и други важни решения по същия начин – без да се съобразява с никого. По-страшното обаче е, че то може да е взело вече такива решения и да си трае.
Автор: Антония Коцева
Източник: „Банкеръ“
