Румъния трябва да благодари на Борисов и Радев, че я откачиха от българската котва за Шенген

0

Задава се неизбежното и властите подготвят гражданите да не се изненадат от лошата новина. България и Румъния вървят към раздяла в Европа.

Разпада се тандемът, който крепеше духа на всяка от тях, че не е най-злощастната в ЕС. Заедно понасяха по-леко критиките, които ги засипваха от Брюксел. Но за първи път откакто влязоха в ЕС през 2007 г. чуваме от официално място, че са постигнали различна годност за Шенгенската зона. Румъния ще бъде допусната, а България ще си остане извън вътрешния кръг на държавите, премахнали контрола по границите помежду си.

Точно преди Великден бе неудобно да се съобщават неприятни новини и затова служебният външен министър Николай Милков избра да ни я подхвърли в предпразничната залисия не от София, а от Букурещ. Оттам и без това отдавна се дават знаци, че не смятат за справедливо Румъния да се приравнява към България по европейско старание. Ако ни го беше казал румънският външен министър Богдан Ауреску, щеше да ни подразни, но не и да ни разстрои. „Иска му се“, бихме отвърнали. Но Милков кратичко ни информира на 13 април чрез интервю пред държавната агенция БТА

какво предстои:

„Съществува риск и никой не би могъл да упрекне нито Румъния, нито (Евро)комисията, ако те процедират по разделен начин за Румъния и България“. 

Министърът се застрахова също така никой да не упрекне служебното правителство, че носи вина за наближаващия европейски провал на България. Той каза, че „са необходими минимум два закона, които трябва да бъдат приети от парламента. Единият е прословутият вече закон за отчетност на главния прокурор, другият е законът за реформата на органа за борба с корупцията – така наречения КПКОНПИ.“ Последно това ни спъва за Шенген и топката е само в полето на парламента, който от две години работи на пресекулки.

Сякаш чуваме гласа на бившия премиер Бойко Борисов, който преди 12 години ни уверяваше в присъствието на тогавашния австрийски канцлер Вернер Файнеман, че „още днес България би могла спокойно да бъде приета в Шенген. Има една сграда да доизмажем и се надявам до края на февруари (2011 г.) да я направим“. Борисов даде своя принос България да не помръдне от черната класация по корупция в ЕС и да си остане все така негодна за Шенгенската зона, но този път чрез думите на министър Милков чуваме гласа на президента Румен Радев. Служебното правителство, което не е излъчено от парламента, а е изцяло негова творба, говори каквото му бъде наредено от президентския кабинет.

Вярно ли е, че ни остава

само да изгласуваме два закона,

за да разтопим последните две корави сърца в Шенген (на Нидерландия и Австрия)? Това е точно толкова вярно, колкото беше вярно, че правораздавателната система ще заработи ефективно, когато създадем под европейски натиск специализирани органи за борба с корупцията и организираната престъпност като специализирания съд (и прокуратура) и КПКОНПИ (комисията за извънсъдебно отнемане на крадени авоари). Тези институции възникнаха поради констатацията в Брюксел, че съдебната система в България е твърде тромава, и поради фалшивата надежда, че всичко ще потръгне, ако държавата се сдобие с по-експедитивни институции. Новите органи се оказаха просто модернизирани инструменти в ръцете на същата клептокрация, която трябваше да наказват, и не дадоха онези „реални резултати“ (присъди, затвор и конфискации), за които Еврокомисията призоваваше във всеки мониторингов доклад.

За 16 години членство в ЕС държавата овладя до съвършенство умението да прелива от пусто в празно. За да имитира активност пред Брюксел, тя пишеше по негови препоръки закони и охотно извършваше структурни промени, защото бе убедена в тяхната безвредност за откърмената през криминалния преход върхушка. Нито косъм не падна от поне една високопоставена глава, а бутафорният еднодневен арест на Бойко Борисов на 17 март 2022 г. послужи само за упреци от Брюксел и Вашингтон, че така не се прави. Вместо да видим някакво възмездие за чекмеджетата и чувалите с пари, станахме свидетели на пречистващото действие на българската правозащитна и правораздавателна система, от която големците се връщат в политиката невинни като младенци. Румъния през това време употребяваше своята наказателни органи по най-простото им предназначение, без да прави разлика между премиери, лидери на партии, депутати, министри, кметове и пр. Затова затворите ѝ са пълни с „реални резултати“.

За Борисов е логично 

да се грижи повече за собствената си безнаказаност,

отколкото за влизането на България в Шенгенската зона. Но скоро (12 май) ще станат две години, откакто не е премиер. Единственото, което може да прави оттогава, е да пречи отстрани, но не и да дава разпореждания. Застраховка за оцеляването му е главният прокурор, за чиято недосегаемост той хвърли много сили, докато бе на власт. Служебните правителства са безвредни, защото не могат да прокарват закони без собствено парламентарно мнозинство или без парламент.

Единственото редовно правителство през този период бе на Кирил Петков, в чието събаряне ГЕРБ участваше от все сърце. Не е вярно, че Борисов е бутнал кабинета, без да си дава сметка какво ще дойде след него. Знаел е, че  пак ще настане безвремие, т.е. пълна безнаказаност, която се покрива с неговите стремежи.

Парадоксът е, че това бе и

пресечната точка с интересите на президента Румен Радев,

който при липсата на парламент е безотчетен колкото главния прокурор. Най-сладка е властта, която не подлежи на контрол. Когато атакува на 1 май 2022 г. своите бивши политически питомци от правителството на Кирил Петков, че са шарлатани, Радев покани враговете им да действат, като изберат за себе си по-малкото зло – беззъбото президентско управление чрез служебни правителства. Времето потвърди, че те не са заплаха за никого – особено за Борисов. Затова не друг, а точно той лансира идеята последното служебно правителство да бъде обявено от новия парламент за редовно. 

В Румъния президентът Клаус Йоханис игра важна роля в създаването на нетърпимост към посткомунистическата мафиотска система. Радев направи сходна заявка с вдигнатия юмрук срещу мутрите, но си остана само със заявката. Въпреки че получи пряк достъп до изпълнителната власт, оправда доверието не толкова на обществото, което го избра за втори мандат, а на клептокрацията, която трябваше да се страхува от него. Голословни са твъренията му, че благодарение на неговата убедителност в Европейския съвет „за първи път страната ни има ясен срок за присъединяване към Шенгенското пространство, което ще се случи най-късно през октомври 2023 г.“ Неговата мъглява позиция за европейската солидарност с Украйна срещу руската агресия едва ли е предразположила някого да поема каквито и да е ясни ангажименти към България за облекчаване на шенгенската ѝ болка.

Усилието му спешно да търси виновник чрез своя външен министър, за да отклони упрека от себе си, е показател, че вече и той не вярва в щастлива развръзка.  

Ако след Хърватия от нас се откъсне и Румъния, България ще остане заедно с Кипър като самотен остров извън Шенгенското пространство. За Кипър има географско обяснение, защото наистина е остров. За България обяснението ще бъде изолация поради европейска негодност.

Автор: Светослав Терзиев, Сега

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече