Какво ще променят президентските и парламентарните избори в Турция?

0

Четирима бяха кандидатите в предизборната кампания за президентския пост в Турция: действащият президент Реджеп Таййип Ердоган, лидерът на най-старата партия в републиката – опозиционната Народнорепубликанска партия – Кемал Кълъчдароглу, Мухаррем Индже от партия Мемлекет и Синан Оган от коалиция Ата. Според социологическите проучвания балотажът между Ердоган и Кълъчдароглу е сигурен. Три дни преди изборите обаче кандидатът за президент от партия Мемлекет – Мухаррем Индже, се оттегли от надпреварата с думите:

„Оттеглям кандидатурата си. Правя това за родината си. Предложих трети избор на Турция. Казах, нито „Джумхур“, нито „Миллет“, единствен път е Мемлекет. Казах, нито отдясно, нито отляво, а по стъпките на Ататюрк. Опитах се отворя един „канал“. Не успяхме. Да нямат оправдания, иначе ако загубят изборите, сутринта цялата вина ще прехвърлят върху нас. Искам от всяко домакинство по един глас за Мемлекет. Оттеглям кандидатурата си за президентския пост.“

Какво означава това оттегляне за вота в Турция? Как ще се наклонят везните? Според някои това със сигурност означава победа за опозиционния лидер. А според други Мухаррем Индже се готви за парламента.

Темата коментират за БНР двама експерти. Социологът проф. д-р Исхак Торун е преподавател в университета „Abant İzzet Baysal“, има научни трудове в областта на политическата социология. Проф. д-р Енсар Нишанджъ е политолог и експерт по международни отношения.

Какво е значението на тези избори?

Тези избори един вид са тест за новия модел на управление на Турцияза президентската република. Поради тази причина са особено критични и вълнуващи. Реално изборите са един вид надпревара между кандидата на коалиция „Джумхур“ Реджеп Таййип Ердоган и кандидата на коалиция „Миллет“ Кемал Кълъчдароглу. Надпреварата между двамата е критична. Данните, които имаме показват, че нито един от двамата няма да събере над 51 процента от гласовете. Изглежда, че ще има балотаж“, отбелязва социологът проф. Исхак Торун.

„Досегашните избори засягаха това международните отношения да регулират властовите отношения вътре в страната. Например дизайнът на отношенията на Турция с НАТО, ООН, ЕС всъщност имаше за цел балансиране на вътрешните властови сили, така партиите се бореха помежду си за спечелване на нови позиции, обаче фокусът беше вътрешната политика. Но днес Турция изгражда вътрешната си политика с цел да си проправи път във външната политика, международната„, смята проф. Енсар Нишанджъ.

Според проф. Нишанджъ, политическото уравнение в Турция се формира в два центъра. В единия център са тези, които казват „За нас е важно Турция да бъде влиятелен фактор извън границите“, а в другия – тези, които казват „За нас е важно не отвъд границите, а това, което се случва в страната“. Има надпревара между тези два центъра.

Другото важно нещо на тези избори са коалициите между партиите. Това е свързано с новия модел на управление – президентска република.

Създадоха се толкова странни коалиции… например прокюрдските и протурските ултранационалисти застанаха на една страна. Т.е. Демократична партия на народите (HDP) и Партия на доброто (İYİ parti) са в един отбор, в коалиция „Миллет“. Пак по същия начин идващата от най-религиозна традиция партия Садет и най-светската са в една коалиция. И също така партия Дева… общото свързващо между тези партии с различни идеологии е това, че са опозиция на Ердоган“, коментира проф. Нишанджъ за предаването „Събота 150“.

Какви са нагласите сред обществото?

„На първо място в дневния ред на Турция е икономиката, финансовата криза. Турция навлезе в една инфлационна спирала. Въпреки големите икономически стъпки, предприети от Партията на справедливостта и развитието, в резултат на икономическите политики се образува една инфлационна среда. Това сериозно повлия на разпределението на доходите. Породи умора и отчаяние у хората. От една страна са налице предприетите големи стъпки за развитие и на държавата, производството, големите инфраструктурни проекти, но от друга страна пък има реакция срещу навлизането в инфлационната среда. По отношение на икономиката хората се делят на две групи. Едната група посреща позитивно и с обществена чувствителност видимите стъпки за развитие във външната политика, отбранителната индустрия, инфраструктура. От друга страна има една част от обществото, които са недоволни един вид от разходите, които водят до финансова криза, неравенството в доходите и инфлацията“, отчита проф. Торун.

Запитан има ли промяна в нагласите след опустошителните земетресения в Турция, той посочва:

„Точно в тази ситуация в икономиката, можем да кажем, че в началото земетресението подсили позициите на опозиционното крило. Но в последствие Партията на справедливостта и развитието положи огромни усилия. Двамата кандидати започнаха да бъдат сравняват относно възможностите за построяването на жилища за пострадалите от земетресенията, възстановяване на инфраструктурата в засегнатия район. В началото подкрепата беше към опозицията, но в последствие тази подкрепа се насочи към действащия президент.“

За аргументите на действащия президент и коалицията, която издигна кандидатурата му, проф. Исхак Торун изтъкна:

„Около кандидатурата на Ердоган коалиция „Джумхур“ изтъква следните аргументи, пред които избирателите са чувствителни. Първо, ние развихме Турция. Аргументите им са близки до твърдението „Както между 60-те и 80-те години на миналия век се случи „южнокорейското чудо“, ние успяхме да реализираме подобно чудо. Казват, отбранителната ни индустрия се разви изключително, развихме инфраструктурите, бяхме пионери в изграждането на болници, пътища. Второ, изтъкват на преден план турската външна политика. Изоставянето на старата, традиционна външна политика на Турция, която не се меси в нищо, водена е от хегемонните сили, изоставяйки тази традиция, изграждат нов образ, който е важен фактор в международната политика. Важни акценти са сигурността, развитието, консерватизмът и държавността.“

Социологът Проф. Исхак Торун очертава и основните моменти от платформата на опозицията:

Опозицията изтъква на преден план финансовата криза, нарастването на корупцията, нарушеният държавен ред, обещанието, че ще разреши тези проблеми, ще развие свободите, включително и въпросът за кюрдската идентичност, ще проправи път за либералните свободи… Относно външната политика се говори, че тя ще е по-пасивна. Така докосват чувствителни теми за избирателите. Другото, което обещават, е да върнат обратно в страните им мигрантите.“

Според политолога хората, които подкрепят президента Ердоган въпреки инфлацията и всички останали кризи, подкрепят идеала му, външната му политика.

В Турция сирийците наброяват над 3 милиона души. Проф. Нишанджъ е на мнение, че тези избори ще определят и бъдещата политика на Турция към арабския свят.

Вървим към избори, които ще тестват визията, стратегическото планиране на Турция относно арабския свят. Как ще оформи Турция бъдещия си стратегически план, по начин, който ще включи и арабите, кюрдите и кавказките турци, или ще бъде съсредоточена върху вътрешните си дела страна.“

Според проф. Нишанджъ гласуването на президентските избори се основава на различни теми от тези на парламентарните. На едните избирателите решават според икономическите проблеми, а на другите според мястото на Турция в днешния и утрешния свят.

На парламентарните избори народът ще упражни „предупредителен вот“ срещу Ердоган. Понеже хората ще гласуват според проблемите, които срещат в ежедневието си, много вероятно е подкрепата към Ердоган на парламентарните избори да е по-ниска.“

Политологът проф. Енсар Нишанджъ прогнозира, че при загуба на Ердоган на президентските избори, коалицията, съставена срещу него, ще се разпадне.

„Да споделим и този сценарий, ако Ердоган загуби на президентските избори, а Кълъчдароглу ги спечели. Понеже коалицията на Ердоган е съставена от партии, общото между които е това, че са срещу Ердоган, смятам, че след 15 май ще бъде много трудно тази коалиция да продължи да съществува в този вид. Не може Демократичната партия на народите и Партия на доброто да са заедно“.

След оттеглянето на Мухаррем Индже хората се питат „Какво ще направи четвъртият кандидат, когато третият вече го няма?

Според социолога проф. Исхак Торун, Синан Оган получава повече подкрепа от младите. Преди той е работил в Партията на националистическото движение, а последните проучвания показаха, че подкрепата за Оган се покачва.

Дали и колко решаваща ще бъде позицията на Синан Оган след резултата от изборите, предстои да видим.

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече