Ако имате номерата на 100 човека в телефона си и от тях половината са жени, 19 са били жертва на някакъв вид насилие от партньорите си през годините. Не всички са пострадали като момичето от Стара Загора, заради което (и заради реакцията по случая на съдебната система) се вдигна мощна вълна от протести в цялата страна. Но 19 от 100 човека е достатъчно внушителен брой. Всъщност тази статистика е отпреди девет години. Какво се случва сега е трудно да се каже с голяма точност, както е трудно да се каже със сигурност какво точно се е случило преди месец в Стара Загора.
В тази история има два сюжета, които са смесват, но има и много разлики – едното е случаят с нападнатото момиче и реакцията на полиция, съд и прокуратура (вижте повече тук). Другото е обществената реакция на огласената информация – с вълната на възмущение, съпричастност и протести, която заля страната. Тя, както често става в подобни случаи, не беше предизвикана само от конкретната история. Съчувствието беше за пострадалото момиче, възмущението беше от разчетената като неадекватна реакция на съдебната система, но зад протестите – видимо от плакатите и разговорите с хората там прозира дълго трупано недоволство от неуспеха на държавата да отговори на всякакви форми на насилие. И това, че, накратко, тук важи правото на силата, а не силата на правото.
Пий, бий, крий
През 2014 г. България си поделя с Латвия първото място в Европейския съюз по процент жени, които казват, че са преживели насилие от предишен партньор в живота си. Това се е случило на 38% от тях – повече от една трета са пострадали по един или друг начин. Тогава и почти всяка година след това „Капитал“, както и други медии пишат по темата. Описват се истории, популяризират се неправителствени организации, които помагат на пострадали и хора в риск. Казват се какви се проблемите, напълно ясни са и възможните решения. Случва се нищо. Или по-точно – нищо хубаво. През 2016 г. в България по данни на Европейския институт за равенство между половете,22 жени са убити от мъжете или партньорите си. Следващата година убитите са 27. По-следващата – 33.
Също през 2016 г. писателят Георги Господинов се опитва да насочи внимание към темата като прави видеоинсталация със заглавие „Шамарената фабрика“. С нея той говори за т.нар минимално насилие към децата, като шамари, дърпане на уши, крещене и пр., които по това време според социологически изследвания се считат за напълно нормални в 70% от българските семейства. „Трае по-малко от секунда. После плачът ще спре, сълзите ще изсъхнат, детето ще порасне, ръката, която удря, ще остарее. Ще остане само паметта за шамара. Или паметта на опънатото ухо. Детето с опънато ухо, което гледа отдолу. Към нас“, казва той тогава.
Това е важно, защото насилието всъщност се научава в семейството. Няма вроден инстинкт за агресия, с който хората се раждат. „Насилието в училище и работата срещу него е една от основните теми за всички развити страни по света, защото държавата няма как да влезе в семейството, а ако в семействата хората решават проблемите помежду си агресивно (в България ⅓ от семействата го правят), децата започват да възприемат тези модели на поведение и те могат да бъдат видени още в началното училище. В никакъв случай не трябва да твърдим, че тези деца са насилници, напротив – те са жертви като останалите“, казва психологът Иван Игов.
Цинично е да се остойностява страданието, но то има и такъв ъгъл: според друго изследване на ЕС за десет години цената на насилието срещу жените в България е 5.7 млрд. евро. Методологията, по която се смятат щетите за икономиката, тръгва от броя жертви на домашно насилие и изчислява загубата на икономически ползи – стойността, която биха създали жертвите за определено време след престъпленията срещу тях (или завинаги в случаите на убийство), разходите за лечение, както и за разследване на престъпленията и престой на осъдените в затвор.
Битият не е бит
Ако българската държава гледа статистиката си, със сигурност не може да разбере протестите. Формално погледнато насилието отслабва. Регистрираните от МВР средни телесни повреди намаляват почти двойно от 2005 г. (2312 случая) до 2022 г. (1288). Каква част от тях са точно от домашно насилие е трудно да се каже, както и колко са случаите, в които не е потърсена помощ от т.нар. органи на реда. Това, което се увеличава със сигурност обаче, е усещането за засилване на агресията и най-вече на нейната безнаказаност.
„Според мен домашното насилие се е увеличило“, казва Даниела Горбунова, адвокат и специалист в правната защита на пострадали от домашно насилие. Тя работи в Българския център за джендър изследвания – организация, която помага изключително активно на жертвите на такива престъпления. „Добре се вижда колко агресивно е станало обществото във всичките му изяви, не само в семейството, в дома, вижте какво става между ученици – какви зверски побоища се развиват между момичета на все по-ранна възраст. Виждате агресията по пътищата и дори агресията в НС. Така че обществото се движи в една посока на увеличаване на агресивното си поведение“, смята тя.
Възможно е усещането за прекомерно увеличение на насилието да идва и от това, че то е много по-лесно видимо. Заради социалните мрежи подобни случаи се разгласяват много по-бързо, а липсата на адекватни реакции от институциите става много по-дразнеща. Съответно възмущението расте, докато на хората не им писне от някой случай, който изглежда по-скандален от предишните.
Един байрак за мен, един за теб
Едновременно с това обаче се случва и друго. През последните години става все по-масова културата на насилие. На повърхностно ниво това се вижда с все повечето, предимно млади хора, които искат да приличат на мутри – батки, описани от статуса на Георги Господинов: „Патриотизмът им татуиран, ножовете им макетни, свободата им – смърт“. Той визира снимките с татуировките на заподозрения за нападението срещу момичето в Стара Загора, който е работел като охрана в чалга заведение и изглежда 100% в наложилия се вече типаж, включително с татуираното „Свобода или смърт“ на ръката.
„Тези хора търсят убежище в национализма в момента, той е убежище на това изтървано поколение, чалга поколението. Текстовете, моделите на поведение в чалгата – всичко беше едно подценяване на жената, превръщането ѝ на обект на сексуалност и само на това. Национализмът е съвременната чалга – както чалгата беше елементарна и свеждаше човешките емоции до две три неща и както важното беше да имаш едно ферари за мен, едно за теб, сега е същото с национализма – един байрак за мен и един байрак за теб“, казва психологът Иван Игов.
Има и още. През последните години в САЩ и Европа набра сериозни сили антилибералната култура. Извън по-приемливите варианти на неоконсерватизма има и крайни антилиберали, които стигат до там да оправдават насилието, включително над жените. Може би най-добрият пример е историята на Андрю Тейт – скандалният британски инфлуенсър, който стана известен след публикувани клипове, в които бие жена, и последвали туитове, в които разказва своя „версия“ за това какво е сексуалният тормоз. Тейт бива периодично забраняван от различни социални мрежи, макар че след като Илън Мъск пое контрола над Twitter (сега X), акаунтът му беше възстановен. Дори и в периода на забраните обаче той успяваше да стигне до своите фенове през затворени групи в различни платформи.
Русия декриминализира домашното насилие още през 2017 г., сега руската пропаганда се е фокусирала върху разпространяваните и в България заплахи от „джендър идеологията“ на Запада, а последователите на режима на Владимир Путин в Европа излизат с координирани, както изглежда, инициативи като „Марш за семейството“ и в защита на „традиционните ценности“. Неслучайно поредица от колажи с Корнелия Нинова и Костадин Костадинов в социалните мрежи направи пряка връзка между внушенията, които идват от БСП и „Възраждане“ с действията на обозначилия се с татуировки като „патриот“ заподозрян за насилието в Стара Загора.
За това, че културата на насилие процъфтява съвсем свободно в групи като например в telegram, разказа тази седмица и една жена от Стара Загора, според която в тях се разпространяват снимки на момичета заедно с видеа на които те са бити, обръсват им се главите, както и се организират акции срещу тях. „Капитал“ видя поне една такава група, а има и много други, обикновено организирани по различни градове.
Преди пет години Андрю Тейт се премести в Румъния, по неговите собствени думи – защото в Източна Европа е по-лесно да не бъде обвинен в сексуални престъпления. В края на 2002 г. обаче беше арестуван там по обвинения в трафик на хора и изнасилване и още е в ареста. Може би е сгрешил малко района – ако се беше установил с 200 км на юг, в Стара Загора, максимум 72 часа. Но след протестите тази седмица в България и аналогичните от месеци в Сърбия дори и в този затънтен край на Европа опитите насилието да бъде превърнато в норма и мода започват да срещат отпор.
Източник: Капитал
