Обезобразяването с макетно ножче на 18-годишно момиче поведе медийния дневен ред и вдигна мощна протестна вълна из страната, каквато не помня да е предизвиквала друга проява на битова престъпност, включително и групови убийства. Тласък, разбира се, даде и очевидната садистичност на деянието, която те кара да настръхнеш. Всичко това само отключва веригата от причини за граждански гняв, която води към дълбините на социалните отношения днес у нас.
Правосъдието е неефективно и се поддава на натиск
Първата от тях е неефективността на правораздавателната система, която е в състояние да пусне извършителя да си отиде вкъщи, въпреки че е „с трайно изградени престъпни навици“. И въпреки че снимките на жертвата са като кадри от филм на ужасите.
Втората причина е, че неефективността едва ли би могла да бъде резултат на чак такава професионална немара, по-вероятно е да е изиграна под натиск, най-вероятно корупционен. Може да има спор кой му се е поддал – независимо, че върху съдията основно се стовариха упреците и обидите, изглежда най-малко подозрителна, защото е длъжна по закон да се съобрази с мярката за неотклонение, предложена от прокурора. Това прави него далеч по-подозрителен, особено във взаимодействието му с полицията, която кой знае защо не включва случая в бюлетина си, каквато ѝ е практиката. Тук се открива възможност за правораздавателната система поне сега да демонстрира ефективност и да разследва дали и върху кого в собствените ѝ редици е имало натиск в хипотеза за съучастие в престъплението.
Патриотизмът легитимира мачизма, а мачизмът легитимира насилието
Третата причина за гражданския гняв е нежеланието на гражданите повече да нормализират насилието и да го приемат като нещо, разбиращо се от само себе си, към което държавните органи могат да се отнасят формално и дори да го прикриват. И по-специално насилието върху жената зад стените на дома. Определен типаж български мъже са си присвоили правото не само да го упражняват, но и да го считат за израз на мачизъм и патриотизъм, които в нашите условия се оказват едно и също. Патриотизмът легитимира мачизма, а мачизмът легитимира насилието спрямо слабия пол. Героят от Стара Загора е направо „жива картина“ на въпросния типаж – от татуировката, през излъчването и заканите, до посегателствата.
Четвъртата причина, поради която се генерира граждански гняв, е продължаващото политическото бездействие спрямо насилието. Едва сега, заради случая в Стара Загора, Народното събрание се събира извънредно по темата. Но освен бездействащи, има и политически партии у нас, които фактически подкрепят насилието.
Националистите в предишната си партийна гарнитура спряха ратифицирането на Истанбулската конвенция. Те я превърнаха във фалшива новина по добре разработения им метод: тръбят по медиите, че тя налага трети пол, джендъри и какви ли не други измислици, като разчитат, че малцината ще я прочетат, за да констатират, че няма нищо такова. Така блокираха същинската ѝ функция да въведе мерки срещу домашното насилие, за да могат патриотите мачисти на спокойствие да бият жените си.
Георги Лозанов, „Дойче веле“
