Тогавашният консул на Русия ме помоли да подготвя документите и крепостният акт ми беше предоставен от него.“ Тези думи на „адвокатка, която е подготвила документите за нотариуса“, цитира „Свободна Европа“ през седмицата без да посочва името ѝ.
Нотариалният акт, който удостоверява собствеността на църквата, е издаден през 1997 г. от столичния нотариус Иван Дахтеров, според когото сред предоставените документи е и крепостен акт (както до 1910 г. се наричат нотариалните актове – бел ред.) от 07.11.1898 г., допълват авторите на статията..
Става дума за т.нар. Руска църква в София, за която в последвала публикация на „Свободна Европа“ се разказва, че е открит протоколът на общинския съвет на българската столица, с който през 1882 г. се решава да бъде дарен малко над един декар до сградата на руското посолство, за да се издигне там храм, както и споменатият крепостен акт за фактическо прехвърляне на имота 16 години по-късно – на 7 ноември 1898 г.
Започналите през седмицата проверки от прокуратурата и други институции за издирване на този акт и останалите документи, представени на нотариус Дахтеров, очевидно се опитват да дадат отговор дали има нещо нередно и незаконно при издаването му през 1997 г.
Но още по-дълбоко в основата на отговора за собствеността на сградата на „Свети Николай Чудотворец“ и на терена под нея трябва да се отговори на друг въпрос – правопремник ли е Руската федерация от наши дни на Руската империя?
За това, че руската държава в лицето на външното министерство в Москва и, съответно, посолството, е отговорна за затварянето на църквата, беше ясно в първите часове на скандала. Защото именно посланик Елеонора Митрофанова и говорителката на външното министерство Мария Захарова първи казаха, че храмът е заключен. В съобщението на Московската патриаршия по същото време за събитието, подобно заявление няма. В него единствено се казва, че „Сегашното решение на властите изразява и тяхното неуважение към чувствата на вярващите, които сега са лишени от възможността да постят гробницата [на Св. Срафим] във връзка с прекъсване дейността на подворието“.
„Новая газета Европа“ – работещото зад граница издание на ликвидирания в Русия вестник „Новая газета“ на нобелиста за мир Дмитрий Муратов, описа доста подробно случващото се в София в статията „Изгонването на чекистите от храма“. В нея между другото се казва: „Посолството на Руската федерация в София може да инициира съдебен процес против православната Българска патриаршия (…) Този храм е смятан от посолството за негова собственост, като се позовава на някакъв „нотариален акт“ от 1997 г., в който районен нотариус установил правоприемственост на Руската федерация от Руската империя, построила църквата в края на ХIХ в., макар че законодателството на Руската федерация отрича да има такава правоприемственост: Руската федерация е правоприемник на СССР, а не на Руската империя“.
Такъв спор действително има в днешна Русия и той стига до ниво член на Конституционния съд. Основният проблем около него е свързан с евентуална реституция и обезщетение/ компенсация, които може да се окаже, че държавата дължи на собственици, чието имущество е иззето от болшевишката държава преди век с национализация или конфискация. В началото това е правено в най-добрия случай просто с укази без никакво съобразяване с имперското право.
Друг въпрос е, че Ленин и съратниците му декларативно не са искали новата власт да има нищо общо с миналото и едни от първите им действия са да скъсат двустранни договори, идващи понякога от векове, и да започват да разгласяват тайните клаузи на други.
Има и различни школи в правото, които обясняват с нюанси какво означава една държава да е правоприемник на предшествалата я, особено когато предишната власт е свалена с въоръжен преврат.
- Според едни признаването на доскорошните права и задължения (включително имотни, имуществени, дългови и т.н.) трябва да се направи с изричен законов текст и двустранни преговори.
- Според други на държавно ниво това се случва по естествен традиционен път.
- Трети посочват, че макар болшевиките да са признавали продължаване на плащанията само по отделни ангажименти, щом в чужбина са приели парите им, значи са ги признали и за правоприемници на Руската империя.
Проблемът се заплита още повече от последователността на събитията в онези бурни и кървави времена, в които още бушува Първата световна война.
Съществуването на Руската империя е прекратено не от болшевишкия преврат на Ленин, а с абдикирането на Николай II на 15 март 1917 г. Болшевишката държава Съюз на съветските социалистически републики (СССР) се появява през 1922 г.
След абдикирането на императора има временно правителство, което приема т.нар. „формула на мълчанието“, съгласно която какво е управлението на Русия ще се определи от Учредително събрание.
Само че Временното правителство не изчаква изборите за такова събрание и на 14 септември 1917 г. провъзгласява Русия за република. Указът е подписан от министър-председателя Александър Керенски и министъра на правосъдието Александър Зарудни. На 25 октомври болшевиките свалят с оръжие това правителство в Петроград.
Петър Карабоев, Дневник
