Влиянието на кризата с разходите за издръжка на живота е на първо място в списъка с най-сериозните заплахи за предстоящия двугодишен период в Доклада за глобалните рискове на Световния икономически форум за 2023 г.. Правителствата и централните банки се стремят да овладеят упорития инфлационен натиск. „Повишаването на цените на хранителните продукти има опустошителни последици за най-бедните и най-уязвимите“, заяви президентът на Групата на Световната банка Дейвид Малпас.
„Държавите трябва да положат съвместни усилия, за да увеличат доставките на енергия и торове, да помогнат на земеделските стопани да увеличат насажденията и добивите и да премахнат политиките, които блокират износа и вноса, пренасочват храните към биогорива или насърчават ненужното им съхранение“, каза той.
Световната икономика е изправена пред многобройни предизвикателства, като на преден план са военните конфликти, разрушени търговски връзки, климатични промени оказващи влияние върху земеделската продукция, суша, неработещи международни институции, радикални политически течения, тоталитарни протекционистки режими, корупция, заплахата от рецесия, кризата с разходите за живот и нарастващите дългови проблеми. Според проучване, проведено от Световния икономически форум (СИФ), водещите световни експерти и политици, най-голямата заплаха се крие в енергийната, инфлационната, продоволствената криза. Последиците от кризата с разходите за живот за световната икономика имат катастрофален ефект върху световната икономика. Според Световната банка исторически високите цени на суровините, войната на Русия в Украйна, нестабилните пазари на торове и други причини са довели до това, че много страни са изправени пред криза на издръжката на живота с двуцифрена и дори трицифрена инфлация на цените на храните. Вътрешната инфлация на цените на хранителните продукти остава висока. Инфлация, по-висока от 5 %, се наблюдава в 57,1 % от държавите с ниски доходи, 83 % от държавите с по-ниски средни доходи и 59 % от държавите с по-високи средни доходи, а в много от тях инфлацията е двуцифрена. Освен това 64,3% от държавите с високи доходи изпитват висока инфлация на цените на храните.
Докладът за глобалните рискове на Световния икономически форум (WEF) – годишно проучване сред 1200 професионалисти от правителствения сектор, бизнеса и гражданското общество – предлага цялостен анализ на предизвикателствата, пред които е изправена световната икономика. Докладът изтъква кризата с разходите за живот като най-голям краткосрочен риск, а изменението на климата – като най-голяма дългосрочна заплаха. В него се подчертава взаимосвързаният характер на тези рискове и необходимостта от незабавни действия за справяне с тях.
Как се отразява кризата върху хората в различни региони
Най-засегнатите държави са в Африка, Северна Америка, Латинска Америка, Южна Азия, Европа и Централна Азия. В реално изражение инфлацията на цените на храните надвишава общата инфлация в 77% от 170-те държави. В Зимбабве инфлацията на цените на хранителните продукти на годишна база достигна 285%, което е най-тежко засегнатата страна, докато във Венецуела тя е 158%, а в Ливан спада до 143%. Четвъртата по големина, Аржентина регистрира най-високата двуцифрена инфлация на хранителните продукти – 95%, в сравнение с десетата по големина Хаити с годишно увеличение на цените от 53%. В Обединеното кралство много хора изпитват финансов натиск, 93% от възрастните съобщават, че разходите им за живот са се увеличили през последната година, а 73% заявяват, че разходите са се увеличили само през последния месец.
След смяната на властта през август 2021 г. Афганистан преживява почти пълен икономически срив, а политиките, насочени към изолиране на талибаните и откъсване на страната от международната финансова система, осакатяват националната икономика. Семействата все по-често не могат да си купуват храна и стоки от първа необходимост, като 43 % от населението живее с по-малко от едно хранене на ден, а 97 % се очаква да живее под прага на бедността. Достъпът до здравеопазване става все по-труден, като 12 милиона души не могат да получат важни здравни услуги. От август миналата година Афганистан загубва и голяма част от чуждестранната помощ, което се равнява на около 40% загуба от БВП на страната. Този рязък спад на чуждестранната помощ, предназначена за Афганистан, затруднява предоставянето на подкрепа на хората, изправени пред тази хуманитарна криза. Икономическият срив създава хуманитарна криза, която може да доведе до повече жертви, отколкото последните 20 години война в Афганистан.
Ливан преживява една от най-тежките регистрирани инфлационни кризи, което води до това, че все повече хора не могат да си позволят да покриват разходите си за живот. Икономическите сътресения в Ливан оказват влияние и върху 1,5 млн. сирийски бежанци, които са намерили убежище в страната. През последните няколко години БВП на Ливан се е свил от 55 млрд. долара през 2018 г. до едва 20,5 млрд. долара през 2021 г., а ливанската лира е загубила 95% от стойността си. Цените на стоките се повишават, докато стойността на заплатите спада, което принуждава потребителите да се обръщат към вносители, които продават важни стоки на черния пазар.
Пакистан се сблъсква с най-високата от десетилетия инфлация, националната валута продължава да се обезценява, а чуждестранните резерви са на изчерпване. Неотдавнашните наводнения в Пакистан влошават ситуацията, като причиниха щети за над 10 млрд. долара, те нанесоха масови щети на инфраструктурата и унищожиха значителна част от реколтата в страната, като изостриха дефицита от 2,6 млрд. тона пшеница, причинен от продължаващия конфликт в Украйна.
Кризата не засяга само бедните страни, но има огромен ефект върху потребителите в най-развитите икономики. Хранителните банки в цяла Великобритания предупреждават, че може да се наложи да откажат достъп на семейства или да ограничат количеството на раздаваната храна през предстоящите зимни месеци. Индексът на потребителските цени в Обединеното кралство, инструмент, използван за измерване на разходите за живот, е нараснал с близо 9 % спрямо предходната година, което показва, че цените на стоките и жилищата се повишават. Разходите по кредитни карти се увеличават с 700 млн. паунда през август, което е знак, че британските домакинства се борят да се справят с нарастващите разходи за основни стоки, включително енергия и газ.
Въздействие на нарастващите цени на храните
Въздействията от повишаването на цените на хранителните продукти са широкообхватни и засягат както икономиките, така и домакинствата. В много развиващи се икономики местните цени на хранителните продукти рязко се повишават, което води до повишена инфлация на цените на хранителните продукти. В Африка на юг от Сахара и в Европа и Централна Азия цените на храните се покачват значително, което оказва натиск върху разходите на домакинствата, тъй като храната съставлява значителна част от техните бюджети. Държави като Аржентина, Ливан, Венецуела и Зимбабве са особено силно засегнати, като в някои случаи инфлацията на цените на храните надхвърля 100 %.
Последиците от световната криза с цените на храните се простират отвъд отделните домакинства. Високите цени на храните могат да доведат до увеличаване на бедността и продоволствената несигурност, тъй като уязвимите групи от населението се борят да си позволят питателна храна. Кризата с разходите за издръжка на живота оказа непропорционално въздействие върху уязвимите групи от населението, поради което справянето с нея е още по-важно. Особено трудно е да се приеме тежестта върху уязвимите групи от населението, тъй като те се борят да се справят с нарастващите цени и ограничения достъп до основни ресурси. Актуализираните данни на Световната банка за продоволствената сигурност подчертават предизвикателствата, пред които са изправени държавите с ниски доходи, държавите с по-ниски и средни доходи и държавите с по-високи средни доходи, в които инфлацията на цените на храните остава висока. Тези държави се нуждаят от целенасочени интервенции и подкрепа, за да смекчат въздействието на нарастващите цени на храните върху населението си. Защото неадекватната реакция на тези проблеми означава нарастване на регионалните конфликти и миграционните процеси, което създава лавинообразни последици не само върху икономиката, но и върху сигурността.
Надигащата се Здравна Криза
Кризата с издръжката на живота е здравна криза, тъй като нарастващите разходи задълбочават неравенствата в здравеопазването, отслабват продоволствената сигурност и влошават здравните и социалните грижи. Тази криза се дължи преди всичко на по-голямата продоволствена и енергийна несигурност, по-високите нива на стрес и намаленото предоставяне на здравни и социални грижи. Кризата доведе до темпове на инфлация, които далеч надхвърлят ръста на заплатите, подкопавайки продоволствената и енергийната сигурност, и до потенциално тежки последици за общественото здраве в световен мащаб. Вътрешната инфлация на цените на храните остава висока в почти всички държави с ниски, средни и високи доходи. Повишаването на цените, предизвикано от конфликта, се добавя към комбинацията от ограничения върху доставките на храни, включително екстремни климатични условия, война, политическа нестабилност и по-слаби икономики. Рискът от глад се засилва, като по приблизителни оценки 49 милиона души в 46 държави живеят в условия, близки до глада, а 750 000 души са изложени на непосредствен риск от гладна смърт. ФАО и Световната продоволствена програма съобщават, че рязкото повишаване на оперативните разходи и намаляването на средствата подкопават способността на хуманитарните организации да подкрепят засегнатите от глада общности и да предотвратяват глада.
Кризата с издръжката на живота засяга непропорционално много хората с увреждания, които често се сблъскват с икономическа изолация, което прави нарастващите разходи особено трудни за управление. Много хора с по-ниски доходи заменят по-здравословните хранителни продукти с по-евтини, по-преработени храни или дори се лишават от тях. По-нездравословното хранене и по-студените домове могат да доведат до увеличаване на затлъстяването и да увеличат риска от дългосрочни хронични заболявания, като диабет и сърдечносъдови болести. Кризата с разходите за живот води до лошо хранене, влошаване на психичното здраве и влошаване на съществуващите здравословни състояния, което увеличава търсенето на здравни услуги. Оперативните разходи обаче могат да доведат до по-малко услуги и по-нисък ръст на БВП, което затруднява държавата да повиши данъците, за да плати за тези услуги. Когато кризата започна, НЗС вече бе претоварена от Ковида-19, а списъците с чакащи бяха най-дългите от две десетилетия насам.
Нарастващите разходи означават също така, че все повече хора ще се нуждаят от публично финансирани социални грижи, тъй като те изчерпват спестяванията си по-бързо. Инфлационният натиск, с който се сблъскват местните власти и доставчиците, застрашава някои от тези придобивки, като допълнителното финансиране от 4,7 млрд. паунда, налично за социални грижи до 2024/25 г., ще осигури по-малко пакети от грижи, отколкото се очакваше преди. Секторът на социалните грижи ще бъде изправен пред по-голям натиск, отколкото много други обществени услуги, поради историческото му недостатъчно финансиране. Обединеното кралство например страда от дългосрочен недостиг на персонал на първа линия както в здравеопазването, така и в социалните грижи, като 71 % от персонала получава заплащане под реалния размер на издръжката на живота. Средният общ ръст на заплатите в частния сектор е 7,3% между октомври и декември 2022 г., докато в публичния сектор е само 4,2%. Намаляването на реалните заплати може да даде по-голямо основание на персонала в сферата на здравеопазването и социалните грижи да търси работа другаде, което ще се отрази на качеството на грижите и здравните резултати за потребителите на услуги.
Криза, която десетилетия бе игнорирана
Това не е криза, която се появи изневиделица, това е погрешна диагноза. Всъщност преживяваме бавно развиваща се криза, която се заражда от десетилетия пред погледите на всички, но е игнорирана от икономическия и социален позитивизъм обзел Западният Свят. Делириум предизвикан от падането на СССР и не позволил адекватно да се оценят предпоставките и факторите, които се натрупваха със стремглава прогресия.
Склонни сме да обвиняваме за днешната икономическа бъркотия краткосрочни фактори като строгите икономии, Brexit, COVID и войната в Украйна, но те са само тригъри, а не са в основата на проблема. Всъщност световните икономически препятствия се засилват от години: според проучване, публикувано в New Scientist преди няколко години, 1978 г. е била най-добрата година, която световната икономика някога е виждала. В това проучване се твърди, че нарастващото неравенство и влошаването на състоянието на околната среда са довели до обрат в прогреса, но спадът може да се види и чрез използване на традиционните икономически мерки. Глобалният ръст на БВП на глава от населението и на производителността непрекъснато отслабва. В Обединеното кралство, след като се вземе предвид инфлацията, ръстът на БВП на глава от населението намалява от 70-те години на миналия век насам, а средната работна заплата не се различава съществено от тази през 2008 г. В САЩ коригираните спрямо инфлацията средни заплати достигат своя връх през 70-те години на миналия век.
Някои твърдят, че основната причина за този глобален проблем е дългосрочната слабост на икономиката на САЩ. Според влиятелния американски мозъчен тръст National Bureau of Economic Research (NBER) голяма част от това, което се смята за растеж, е просто преразпределение на ресурси от работниците към акционерите. И не само това, той е постигнат чрез натрупване на дълг. Финансовият дълг се е увеличил повече от два пъти като процент от БВП от началото на 70-те години на миналия век, а освен това се наблюдава и натрупване на екологични дългове поради прекомерното използване на природните ресурси. Много от водещите експерти по тази така наречена „светска стагнация“ смятат, че тя може би ще остане тук. Вероятно тя ще се усети по-силно в Европа, която има по-неблагоприятни демографски показатели от САЩ и по-малко природни ресурси. През 2023 г. например ОИСР прогнозира нулев растеж в Обединеното кралство, макар че е по-вероятно да се стигне до рецесия (две тримесечия на отрицателен растеж).
Фактори, които оказват влияние върху цените на хранителните продукти
Световната криза с цените на хранителните продукти е подхранвана от комбинация от фактори, включително геополитически събития, климатични условия, търговски ограничения и макроикономически условия. Едно от значимите събития, които допринасят за тази криза, е войната в Украйна, която наруши световните пазари на зърно и маслодайни култури. Конфликтът доведе до повишаване на цените, особено на пшеницата и хранителните масла, тъй като Украйна и Русия, основни износители на тези стоки, са изправени пред предизвикателства в транспорта и логистиката на веригата за доставки. Несигурността, свързана с подновяването на Черноморската инициатива за зърно, също допринася за нестабилността на пазара.
Метеорологични Условия
Метеорологичните условия, като например феноменът Ел Ниньо-южна осцилация (ENSO), допълнително изостриха световната криза с цените на храните. Потенциалното формиране на Ел Ниньо поражда опасения за променени модели на валежите и рекордно високи температури, които могат да окажат отрицателно въздействие върху добивите на култури, особено в Южното полукълбо. Стоки като кафе, ориз, палмово масло и естествен каучук са особено чувствителни към последиците от Ел Ниньо.
Водната Криза
Международният институт за изследване на продоволствената политика подчертава често подценяваната роля на водата в хранителните системи. Въпреки че водата е жизненоважна, тя обикновено е невидима в много критични процеси, включително здравето на екосистемите, производството на енергия и производството. Тази липса на информираност е проблематична, тъй като водните системи са близо до точката на пречупване. Последиците от недостатъчното внимание към жизненоважната роля на водата за поддържане на екосистемите, общностите и селското стопанство са сериозни и включват нарастващ риск от „разрушаване“ на хранителните системи, което би увеличило недохранването и би довело до хуманитарни кризи. В доклад на ФАО се посочва, че глобалните загуби в селското стопанство, дължащи се на природни бедствия, възлизат на 3,8 трилиона долара от 1991 г. до 2021 г. – еквивалент на годишни загуби от 123 милиарда долара, или около 5% от глобалния брутен вътрешен продукт (БВП) на селското стопанство. Вероятно това е занижена оценка на истинския размер на щетите, тъй като тя се фокусира върху земеделските култури и добитъка. Липсата на данни не позволява да се направи цялостен анализ на щетите в горското стопанство, рибарството и аквакултурите. Независимо от това, оценените загуби през последните 31 години биха могли да задоволят дневните хранителни нужди на 400-500 милиона души. В контекста на природните бедствия двата фактора, причинили най-големи щети на селското стопанство, са различните нива на водоснабдяване и екстремните температури. Изменението на климата влошава ситуацията.
Търговските Ограничения
Търговските ограничения, включително забраните за износ и лицензионните изисквания, наложени през 2022 г. за справяне с инфлационния натиск, също изиграха роля за кризата с цените на храните. Макар че много от тези ограничения трябва да изтекат до края на 2023 г., тяхното въздействие върху цените и пазарната динамика не може да бъде пренебрегнато. Освен това макроикономическите условия, като например слабият глобален растеж и повишаването на лихвените проценти от централните банки, допринасят за липсата на търсене и увеличените производствени разходи, което се отразява на цените на селскостопанските стоки.
Търговските политики и ограничения следва да бъдат внимателно оценени, за да се избегне изостряне на кризата с цените на храните. Балансирането на необходимостта от вътрешно снабдяване с международна търговия може да спомогне за стабилизиране на цените и осигуряване на наличност на храни. Разширяването на регионалното сътрудничество и намаляването на търговските бариери могат да повишат ефективността на пазара и да намалят нестабилността на цените.
Кризата, която ще промени света
Кризата с разходите за живот се очертава като най-належащото краткосрочно предизвикателство. Тази криза ескалира от пандемията Ковида-19 и войната на Русия в Украйна (и разрастващият се Близко Източен конфликт между Израел и Палестина), което води до рязко повишаване на инфлацията и бързо нормализиране на паричната политика. През следващите две години правителствата и централните банки може да се сблъскат с постоянен инфлационен натиск, което допълнително ще натовари финансите на домакинствата в световен мащаб. Пандемията и войната нарушават пътя към „новото нормално състояние“ и предизвикват поредица от кризи в областта на храните и енергията. Това от своя страна е причината за рязко покачване на цените на храните и енергията, което задълбочава кризата с разходите за живот и поставя значителна тежест върху уязвимите групи от населението. Сега правителствата се борят с компромиса между смекчаването на въздействието на кризата, защитата от инфлация и управлението на исторически високите дългове.
Какво Пропускаме
Това което пропускаме е една буря която се завихря през последните двайсет години. Майката на всички кризи – икономически спад, при който стагфлацията – комбинация от висока инфлация и бавен растеж – ускорява дълговата криза. Като дълговата криза може да бъде отложена, но няма как да се избегне.
Световната икономика се насочва към мащабна криза, а политиците са безсилни да предотвратят токсичната комбинация от висока инфлация, нисък растеж и нарастващ дълг. Комбинацията от ниски лихвени проценти и лесна достъпност на парите подхранваше масовото теглене на заеми през годините след финансовата криза от 2008 г., създавайки „зомбирани“ домакинства, банки и правителства, които сега се борят да се справят с нарастващите разходи по дълга. Федералният резерв повиши лихвените проценти с 375 базисни пункта за 2022 година, като част от необичайно агресивната кампания за затягане на паричната политика в борбата с инфлацията, която достигна 40 годишен връх в началото на 2022 г.
Тъй като централните банки са принудени да увеличават лихвените проценти в опит да възстановят ценовата стабилност, зомбитата изпитват рязко увеличение на разходите си за обслужване на дълга. Това означава, че ще има твърдо приземяване – дълбока, продължителна рецесия – в допълнение към тежка финансова криза. След като инфлационният джин излезе от бутилката – а именно това ще се случи, когато централните банки се откажат от борбата пред лицето на задаващата се икономическа и финансова катастрофа – номиналните и реалните разходи по заеми ще нараснат рязко и това ще е началото на глобалната финансова катастрофа.
Ако финансовата криза, която десетилетия подред е на хоризонта, климатичните промени са бащата на всички кризи. Докато кризата с разходите за живот доминира сред краткосрочните рискове, военните конфликти имат също краткотраен ефект, но изменението на климата е най-голямата дългосрочна заплаха. Фокусът върху кризата с разходите за живот и други непосредствени военни предизвикателства, които се роят в различни региони отклоняват изключително важни ресурси (както и енергия и желание) от справянето с тези дългосрочни рискове, което потенциално подкопава бъдещата устойчивост. Невъзможност за ограничаване или адаптиране към изменението на климата, природни бедствия и екстремни метеорологични условия, загуба на биоразнообразие и разрушаване на екосистемите са последици, които не само ще предизвикат невиждана икономическа и социална кризи с потенциал да разрушат света, които познаваме.
Материалът е любезно предоставен от Angel Analytical London. Изготвен е от Илиян Кузманов, журналист и анализатор, изследващ процесите в Русия и Африка.
