Отиде си проф. Знеполски

0

На 83-годишна възраст си отиде проф. Ивайло Знеполски. Смъртта му е настъпила около 22 часа снощи, съобщиха от семейството му.

Той бе философ, културолог, изкуствовед и филмов критик, университетски преподавател, политик и министър на културата в две служебни правителства – на Любен Беров и на Ренета Инджова.

Преди броени дни той представи най-новата си книга „Тоталитаризмът. Хана Арент, Ерик Вьогелин, Реймон Арон“, в която представя тоталитаризма в пресечните точки между възгледите на тримата големи мислители, които са били в пряк или задочен диалог помежду си.

Проф. Знеполски е създател на Института за изследване на близкото минало през 2005 г., 15 години след падането на комунизма с цел да подпомага изучаването на този период. Под негово ръководство в 18-годишната история на академична организация са издадени над 40 книги.

Като ключ към успеха проф. Знеполски посочваше строго научния подход към работата – вярност към фактите, прецизност в научните методи и честност.

„Днес повече от всякога има една очевидно ясна нагласа в по-голямата част от научните среди, университетите, също така и от публичната сфера, по отношение на този период. Тоест помогнахме за преодоляване на една голяма инерция, която не беше само относно идеологията и отношението към системите, но и чисто психологическа – тази непохватност на психиката да се пренастрои и да приеме новото“, каза проф. Знеполски при представяне на последната си книга в началото на този месец.

Проф. Знеполски е роден на 5 август 1940 г. в София. Завършва философия в Софийския държавен университет през 1964 г. Доктор по изкуствознание с тема на дисертационния труд „Философски и естетически проблеми на съвременното европейско киноизкуство“.

От 1970 г. работи в ИССТ (Институт за съвременни социални теории), който е научно звено към АОНСУ.

Междувременно преподава „Анализ на филма“ във ВИТИЗ (1980-1984). След това; доктор на философските науки с тема на дисертационния труд – „Социо-културните проблеми в съвременното българско киноизкуство“ (1982), професор във Философския факултет на СУ (1984), ръководител на катедрата по История и теория на културата на Философски факултет на СУ (1991-2003), гост-професор във Висшето училище по социални науки в Париж (1997-1999) и в Университета Монтескьо в Бордо (2001).

Той заема поста заместник-министър на културата от февруари 1991 до 30 декември 1992 г., а от 23 юни 1993 до 25 януари 1995 г. е министър на културата. Избиран е за депутат в 36-ото Народно събрание и в 37-ото Народно събрание (1995-1997).

Той е един от основателите през 2005 г. на Института за изследване на близкото минало и негов председател (2005-2022).

Проф. Ивайло Знеполски е автор на повече от 160 научни статии, есета, глави и предговори към сборници и книги, сред които „Как се променят нещата. От инциденти до голямото събитие. Истории с философи и историци“ (2 тома, 2016), „Историкът и множественото минало“ (2017). Носител е на отличието Кавалер на Националния орден за заслуги на Франция (10 юли 2012).

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече