Защо всичко се върти около Пеевски?

0

Защо националните телевизии се чувстват длъжни да коментират всяка дума на г-н Делян Пеевски? В крайна сметка имаме ясен случай на несъразмерни претенции за внимание и власт от страна на една партия и нейния лидер, които не само нямат достатъчна политическа тежест, за да подплатят тези претенции, но носят и огромен корупционен багаж.

Освен това пред България има наистина другиважнивъпроси – бюджетът, промените в конституцията, международната ситуация и т.н., които далеч не се свеждат до това какво г-н Делян Пеевски мисли по тях. Ако гледа човек медии обаче, би останал с впечатлението, че всичко в тази държава се върти около ДПС и настоящия им лидер.

Как едно нелепо изказване на Пеевски засенчи важните неща

Този текст трябваше да бъде за промените в конституцията. Но тази иначе важна тема беше засенчена в сутрешните блокове от едно очевидно нелепо изказване на де факто лидера на ДПС, в което той заявява, че няма нищо против да стане премиер. Доколкото никой друг не е изявил подобно желание по отношение на г-н Пеевски, тези изхвърляния можеха спокойно да се подминат с дипломатична усмивка: в крайна сметка ДПС битува в симбиоза с ГЕРБ, но дори тази симбиоза далеч няма гласовете, за да инсталира г-н Пеевски на премиерския пост.

Въпреки това, вместо за конституцията, цели анализаторски панели бяха свикани да разсъждават какво е искал да каже героят. В хода на тези разсъждения се родиха и бисери, сред които беше, че г-н Пеевски ще е „бащата“ на конституционната реформа (неясно с какви документи за ексклузивно бащинство), както и че без него начело на ДПС етническият мир в страната ще бъде застрашен. По принцип структурата на аналитичните панели по подобни въпроси е често с отявлен превес на защитниците на „възхода“ на г-н Пеевски в българската политика, както и на склонните да забравят присъствието му в списъка „Магнитски“. Един от склонните наскоро дори обясни, че припомнянето на този факт разпалва антиамериканизма у нас.

Теориите

Най-очевидното обяснение за поведението на медиите е, че г-н Делян Пеевски има непропорционално голямо влияние в тях, което не може да се обясни със стандартни политически аргументи. Подобна версия изказа и стар приятел, превърнал се във враг на г-н Пеевски – бившият банкер Цветан Василев. Според него г-н Пеевски и сега имал някакво участие в управлението на бТВ и НОВА. Г-н Кошлуков в БНТ също не е известен с неблагосклонността си към Пеевската кауза, а напротив – той в известна степен е разглеждан като неин продукт.

Но това са теории, които няма как да бъдат потвърдени в този текст, колкото и правдоподобно да звучат за някои. Затова е интересно да се види има ли други – по-невинни и по-малко конспиративни – теории, които да обясняват защо централните телевизии отделят толкова голямо и позитивно внимание на г-н Пеевски.

Скандалът

Медиите се интересуват от скандали. Както всички телевизии направиха централна новина от човека с тостера в енергото, така може да се предположи, че те следят и г-н Делян Пеевски, за да отразяват всекидневните му словесни попрепечени филийки и наденици. Но тази интерпретация не издържа, защото медийното внимание към г-н Пеевски не е като към скандална личност. Напротив, медийното мълчание и забрава на списъка „Магнитски“ е почти пълно. А и повечето от коментарите и анализите взимат съвсем сериозно претенциите му към властта. Все пак никой засега не иска човекът с тостера да стане шеф на енергото или министър на енергетиката. За г-н Пеевски обаче агитаторите са много.

Недоверието към властта (всяка власт)

Времената са популистки и хората лесно могат да бъдат убедени, че политиците са продажни, некомпетентни и като цяло – маскари. В момента ПП-ДБ доминират в изпълнителната власт и заради това върху тях се фокусира традиционно голямото народно ръмжене и недоволство. От тази гледна точка фигурата на г-н Делян Пеевски може да бъде разглеждана като гръмоотвод на това ръмжене, като средство за изказване на възражения и недоволства към ПП-ДБ. Тук има някакъв аргумент, но и тази теория не е особено убедителна, защото тя не обяснява представянето на г-н Пеевски в медиите като позитивна алтернатива на сегашното управление. А подобно представяне започва да се превръща в норма – говори се как ДПС ще се трансформира в нова, голяма, либерална формация от типа на ГЕРБ, как тя ще реши веднъж завинаги етническия въпрос (с българин начело) и т.н. и т.н. В този смисъл медиите далеч не се водят от популистки анти-истаблишмънт нагласи, а позитивно подкрепят част от политическия истаблишмънт. В крайна сметка, ако в словосъчетанието „политически истаблишмънт“ има някакъв смисъл, г-н Пеевски и ДПС принадлежат към него. Самият факт, че медиите не са склонни да видят тази реалност, повдига повече въпроси, вместо да отговаря на други.

Настроенията в обществото

Медиите може да се водят от настроения в обществото, които да са в полза на един или друг политически играч. Затова могат да се правят медийни панели в съотношение 3:1 или 2:1 в полза на ГЕРБ-ДПС, които да дават глас на народни настроения, желаещи г-н Пеевски да стане премиер или да поеме властта по някакъв друг, по-индиректен начин.

Подобни народни настроения обаче не са регистрирани нито с методите на изборите (местните бяха само преди месец), нито с методите на социологията. Но това не пречи на определени социолози да изразяват убедено в студията тези несъществуващи настроения.

Необяснимо е престараването на такива говорители, които превръщат фигурата на г-н Пеевски от залог на етническия мир в България до ключ за нейното бъдеще изобщо. Но като оставим подобни персонални фиксации и субективни импресии настрана, фактът е, че при отсъствие на доказателство за народни настроения, подкрепящи премиерските амбиции на г-н Пеевски, медиите системно водят обществото натам.

Вместо заключение

Трите по-невинни обяснения на преокупацията на националните телевизии с г-н Пеевски не са особено убедителни и всъщност засилват подозренията, че в конспиративните теории (като тази на Цветан Василев) може и да има нещо вярно. Но все пак не бива да се прибързва. Може би има и други невинни обяснения, за които обаче е трудно човек да се сети. Например като това, че г-н Пеевски е най-подходящ за премиер на България. Но тази теория вече изисква не политолози, а други специалисти за нейното изясняване.

Даниел Смилов, Дойче веле

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече