The Economist със смразяваща прогноза за 2024 г.

0

Новата 2024 г. се задава с пълна сила, а светът все още не може да се отърси от проблемите натрупали се през настоящата година. Сега е и моментът да се правят прогнози, да се отправят обещания и молитви, да се чертае бъдещето, което става все по-несигурно с напредъка на човешката цивилизация.

Без да използва свръхестествена намеса, но с усилията на десетки свои автори, авторитетното списание „Икономист“ дава „предвижданията“ си за 2024 година.

  • Демокрацията в опасност

Повече от половината население на планетата живее страни, където ще има национални избори през 2024 г. – за първи път в историята на демокрацията се случва нещо подобно.

По груби изчисления гласоподавателите са над 2 млрд. души и те имат правото да участват на вота в повече от 70 държави – от Великобритания до Бангладеш и от Индия до Индонезия.


Вместо да бъде празник за демокрацията обаче годината се очертава съдбоносна в отрицателно отношение. Много от изборите ще дадат още години власт на нелиберални управници, а в други все още надмощие имат корумпираните и некомпетентните, твърди „Икономист“.

Много от вотовете са само фасада, с която ще се затвърди властта на вече управляващи – такъв е случаят с Беларус, така е и в африкански държави. Предизвестена е и битката за президентския пост в Русия, където Владимир Путин се готви да вземе трети пореден, и пети общо, мандат. За целта той си осигури безкрайна избираемост чрез промени в конституцията на страната, направени през 2020 г.

Разбира се не само лоши новини очакват изборната 2024 година. В Мексико например за първи път ще изберат жена за президент, тъй като две жени са с най-големи шансове да се борят за най-високия пост в държавата.

Британските избиратели пък най-накрая, след доста години лутане из дебрите на популизма, ще имат възможността да преценяват между двама компетентни кандидати за премиерския пост. След 14-годишно управление на консерваторите най-вероятно на власт ще се върнат лейбъристите, но това няма почти никакво значение извън Великобритания.

Разбира се, че нищо не може да се сравни с американските президентски избори, където ще има реванш между двама застарели мъже, които вече не се харесват на по-голямата част от гражданите на държавата. Самото кандидатиране на Доналд Тръмп е достатъчно, за да подкопае американската демокрация като пример за света.

Втори мандат на Тръмп ще превърне САЩ в несигурен партньор, който ще залага на изолационизма и то във времена на дълбоки геополитически проблеми. Неговото залитане по авторитарни лидери, най-вече възхищението му от Владимир Путин, предполага, че войната в Украйна може да бъде приключена набързо, но за сметка на Киев.

  • Нов световен ред (безпорядък)

2023 г. е към края си, а тя е раздирана от войни в Африка, от руската инвазия в Украйна и конфликта между Израел и „Хамас“. Сами по себе си тези събития са достатъчно експлозивни, но като се комбинират с предстоящите президентски избори в САЩ, 2024 г. обещава да бъде съдбоносна за световния ред, създаден след края на Втората световна война.

20-те години на 21 век са опасни, защото отслабва ролята на Запада в световния БВП. Вече е под 50%, което е невиждано от 19 век насам. Държави като Турция и Индия се обявяват против световните организации, създадени след 1945 г. с твърдението, че не отразяват техните постижения и стремежи. Китай и Русия пък направо работят за провала на системата на международни отношения от 20 век.

Въпреки че американската икономика все още се държи на ниво, краят на голямата й глобална доминация вече се вижда. Съюзниците на САЩ – Европа и Япония са в относителен икономически спад.

Новата динамика е такава на нестабилност. През 90-те години на миналия век много държави се втурнаха по тренда на свободна пазарна икономика и базирана на правила глобализация. Сега същите тези страни са заплашени от популизъм и желание за повече намеса на държавата в икономиката. Резултатът според „Икономист“ са три заплахи, които се очертават за 2024 година.

Първата е, че се оформя твърде голяма зона на безнаказаност, където великите сили и световните институции вече не чинят. От Червено море до Атлантическия океан например, в редица африкански държави, през последните 36 месеца имаше военни преврати. Подкрепяни от Иран групировки безчинстват безнаказано в Близкия изток. През 2024 г. много вероятно е зоните на безнаказаност да се разширят.

Второ, три държави подкопават световния ред и засега никой не може да направи нищо по въпроса. Те разбира се са Русия, Китай и Иран. Те нямат много общо, за разлика от западните страни, а Китай е много сериозно интегриран в глобалната икономика. Въпреки това интересите им се пресичат – всички те искат да сложат край на доминацията на САЩ в международните отношения, като в същото време се опитват да избегнат вече наложени или предстоящи санкции. Китай купува руски и ирански петрол.

Нито една от тях не се противопоставя на действията на „Хамас“ или на войната в Украйна. Сътрудничеството им все повече се ориентира и към технологичната сфера. Китай успешно избягва използването на западни активи, като половината от търговията му по света вече е в юани. Русия купува ирански дронове и ги ползва мощно в Украйна, а си сътрудничи с Китай в тихоокеанския регион. Предстои да се види докъде ще стигнат тези „сътрудничества“ през 2024 година.

И не на последно място заплаха е и крехкостта на коалицията на западните държави. Реакцията към инвазията на Русия в Украйна беше вдъхновяваща – Америка и Европа се обединиха, общественото мнение подкрепи усилията на управляващите, а принципите на световния ред бяха защитени подобаващо. Но сега, при застоя във военните действия на украинска територия, се появяват пукнатини.

В САЩ републиканците са разделени по въпроса с финансирането на Украйна. Конфликтът между Израел и „Хамас“ става още по-сериозен повод за разделение – Европейският съюз иска спиране на огъня, Америка блокира усилията за такова в ООН, а това дава основание да се заговори за двойни стандарти. Колко ли други конфликти ще разделят западните съюзници през 2024 година?

  • Ще има ли мир в Близкия изток?

През отиващата си 2023 г. палестинският конфликт подпали отново поугасналото напрежение в Близкия изток. От новата 2024 г. се очаква да покаже дали този пожар ще бъде овладян, тъй като за погасяване засега и дума не може да става. Анализатори твърдят, че въпреки пролятата кръв, войната между Израел и „Хамас“ може да се превърне в повод за разместване на пластовете и за постигане най-накрая на по-трайно урегулиране на палестинския проблем.

Разбира се много са и факторите, които могат да влошат положението. Един от тях е самата война, в която загиват вече хиляди палестинци, включително жени и деца. „Хамас“ не може да победи Израел, но и не е нужно да го прави. Достатъчно е само да оцелее и това ще издигне групировката в очите на палестинците.

А ако Израел изгуби международната подкрепа, получена след като беше коварно атакуван от ислямските екстремисти, може да му се наложи да прекрати боевете по-рано отколкото му се иска. Друга опасност е и разрастването на конфликта чрез по-сериозно участие на терористичната „Хизбула“, окопала се в съседен Ливан, а също и чрез включване в конфликта на палестинците от засега относително незасегнатия Западен бряг на р. Йордан.

  • Европейският съюз и Украйна

Вече стана ясно, че ако не стане чудо, украинската контраофанзива ще се провали и то с гръм и трясък. Резултатите от нея, след месеци на ожесточени, макар и ограничени по територия, боеве не са тези, които Киев и международната общественост очакват.

В началото на ноември Русия остава във владение на 18% от територията на Украйна, близо половината от която завзе още през 2014 г., когато анексира Крим и заграби части от източен Донбас. Сега вече има и новозавладените от февруари 2022 г. насам земи.

Това означава, че Украйна и подкрепящите я западни държави трябва да са готови да подкрепят дълга война на изтощение. Русия във всеки случай е готова за това. Владимир Путин очаква Запада да се умори и да намали или изобщо се откаже от закрилата, която предлага на Киев.

Руският самодържец не е ограничен от обществено мнение, разход на ресурси, морални задръжки. А и руснаците и без това демонстрират много малка или почти никаква съпротива срещу войната, въпреки понесените жертви, отчасти защото режимът успя да се справи с неблагоприятния ефект на западните санкции, или поне така изглежда. Но в Европа, подобно на Америка, се отваря опасността гласоподавателите и политиците да се уморят от тежестта, която понасят заради Украйна.

За момента нито Русия, нито Украйна имат интерес към постигане на мир, при който ситуацията на фронта ще остане такава каквато е. За Киев да се прости с така важни територии, най-вече на юг, е неприемливо, дори само от икономическа гледна точка, а за Москва засега войната прилича повече на провал, т.е. тя не контролира положението, както очаква от самото начало. Затова и не се очаква която и да е от двете страни да преговаря за мир при такива условия.

  • Изборите в САЩ – с национално, но и с глобално значение

Президентските избори през 2024 г. ще бъдат един вид реванш между настоящия обитател на Белия дом Джо Байдън и бившия Доналд Тръмп. Дали двамата ще се изправят един срещу друг ще стане окончателно ясно през самата 2024 г., когато приключат предварителните избори на техните демократическа и републиканска партии. По традиция властващият президент е кандидат за втори мандат на партията си, така че при демократите нещата изглеждат решени. Но предрешена сякаш е и битката в рамките на републиканската партия, където Доналд Тръмп засега няма, а явно няма и да има сериозен съперник от своя лагер.

При това положение се очертават една по-малко значими първични избори за републиканците, което означава, че вниманието на гласоподавателите ще е насочено не толкова към Тръмп кандидата за президент, колкото към Тръмп обвиняемия по няколко дела. Екипът на милиардера ще се съсредоточи да го представи като жертва на ляв заговор, целящ да му попречи да спечели втори мандат, а това е мощна мотивация за неговите привърженици, хем да даряват пари за кампанията му, хем да отидат с най-голямо желание да гласуват за него.

„Икономист“ признава, че една от любимите политически техники на Доналд Тръмп е да обръща каквито и да било обвинения към него срещу обвинителите си. И така, въпреки че ще е на подсъдимата скамейка във федерален съд, той ще може да твърди, че въпросният съд е най-голямата заплаха за Америка.

Едва ли някоя присъда на федерален съд ще бъде издадена и потвърдена до 5 ноември 2024 г., датата на изборите, тъй като адвокатите на Тръмп ще направят всичко възможно да бавят делата или да обжалват евентуално произнесени решения на магистратите. Така за първи път в своята история САЩ ще има на бюлетината си името на кандидат, който е обвиняем по федерални и щатски процеси.

Управлението на Байдън е по-стабилно и вероятно по-успешно от това, което беше по времето на Тръмп, но темите, които изискват най-много от вниманието му изглеждат непредвидими, какъвто е например случаят с войната между Израел и „Хамас“. Втори мандат спечелен от Доналд Тръмп обаче отсега се предвижда като ужасна перспектива пред САЩ, поне що се отнася до традициите на либералната демокрация. Нови назначения в огромната администрация на САЩ, промяна във външната политика, обрат в отношението на страната към климатичните промениЕ са само част от проблемите, пред които най-голямата световна сила ще се изправи.

  • Какво ще се случи с икономиката?

През 2023 г. световната икономика демонстрира изненадващо добро справяне с многобройните предизвикателства, за които се очакваше буквално да я стопят. Икономическият ръст на САЩ вероятно се е повишил (което ще стане окончателно ясно от тепърва очакваните данни за годината). Европа почти напълно се отърва от зависимостта си от руски газ, без това да се превърне в икономическа катастрофа. Инфлацията по света спадна без да има голямо нарастване на безработицата. „Мекото кацане“, което някои икономисти очакваха се сбъдна.

Само че световната икономика ще остане в крехко състояние и през 2024 г. Очаква се инфлацията да е още по-ниска, но тя все още остава висока спрямо предкризисните нива. Не се знае дали големите икономически сили ще успеят да избегнат рецесията, която е най-плашещата опция за управляващи и управлявани.

А ако рецесията ще бъде цената, която трябва да се плати, за да спаднат цените и да се укроти инфлацията, то тази цена е прекалено висока. Засега пазарът на труда изглежда във форма, а и ръстът на заплатите в много сектори продължава. Но пък едно друго предизвикателство вече изгря на хоризонта – цената на петрола.

Точно когато изглежда, че шоковете с доставките на ресурси, започнали с пандемичната ситуация и войната в Украйна, са преодолени, цената на барел нефт нарасна с една трета от лятото насам, заради намаляване на производството от страна на Саудитска Арабия и други държави. Благодарение на конфликта в Израел няма и шанс за момента цената да спадне, а това означава нова заплаха за покачване на инфлацията.

Най-важните централни банки вероятно няма да повишават повече основните лихвени проценти, но скоро няма и да ги свалят, а това удря спирачка в обичайното кредитно финансиране на бизнеса и на държавата. Дори стабилната американска икономика се поддържа чрез изключително високи нива на вземане на кредити от страна на правителството. Дефицитът на страната на годишна база вече достига 7%, което е плашещо.

  • Изкуственият интелект набира сили

Когато ChatGPT бе пуснат за първи път в края на 2022 г. той бързо се превърна в сензация. Само за два месеца стотици милиони потребители по света вече го използваха за най-разнообразни цели.

Много нарасна и търсенето в Google по темата „изкуствен интелект“, а в крайна сметка инвеститорите подеха ентусиазма на обществеността и решиха де прехвърлят пари в този бизнес. Той разбира се ще става все по-доходоносен, но това няма да се случи така бързо както някои очакват, пише „Икономист“.

Потенциалът е забележителен. Според консултантската компания „МакКинзи“ три четвърти от бизнеса вече използва т.нар. „генеративен изкуствен интелект“ и това се отразява на четири вида операции, където човешкият фактор става все по-малко значим – връзката с клиенти, маркетинг и продажби, софтуерно инженерство и развойна дейност.

Юристите са много жестоко засегнати, защото вместо да се консултират с тях, много потребители вече използват системи от сорта на ChatGPT, които имат достъп до всякаква информация, включително правна. С написването на един въпрос може да се извади готов маркетингов текст. Много софтуерни инженери вече използват готовите инструменти предлагани им от изкуствения интелект.

Преминаването към използване на ИИ става все по-лесно, тъй като не изисква усилията, които технологичният напредък е изисквал в миналото. Например при навлизането на персоналните компютри в живота и бизнеса, работодателите трябваше да закупят много хардуер. При електронната търговия също – търговците трябваше и все още трябва първо да инвестират в техническа и логистична инфраструктура преди да предложат услугите си онлайн.

Много бизнеси скоро ще открият, че могат да работят със специалисти по ИИ, за да създадат инструменти, които неимоверно да улеснят работата им. А гиганти като Microsoft и Google вкарват генеративния ИИ в софтуера си, което означава, че скоро всеки ще може да използва въпросните възможности дори само когато отвори даден документ.

  • Енергийната трансформация

Преходът към независим от въглеродните горива свят би трябвало да се отрази положително на всяка страна по света, поне на теория. Ще се разчита по-малко на вноса на горива и ще се избегне инфлацията, която този ресурс има тенденция да създава. Износителите на метали необходими за производството на електромобили, турбини и огромни количества електричество ще получават огромни средства от търговия.

Дори страните износителки на петрол могат да се надяват на светло бъдеще, ако успеят да преустроят рафинериите и продуктопроводите си, както и ако се възползват от възможностите за производство на енергия от слънце и вятър. Това е на теория.

На практика преминаването към нулеви въглеродни емисии ще бъде много турбулентно, прогнозира „Икономист“. Промяната в моделите на консумация на енергия и преобразуването на търговските потоци ще създадат нови печеливши, но и нови губещи.

През 2024 г. това различие, досега маскирано от ковид пандемията, отслабналата световна икономика и свиването на растежа на Китай, ще стане по-видно. Но печеливши и губещи ще има и в двата лагера – и на производителите на изкопаеми горива и на онези, които създават зелена енергия.

През периода на трансформация (кой ли знае колко дълъг ще е той?!) светът ще продължи да ползва мощно въглеродни енергийни източници. Международната агенция по енергетика предвижда, че търсенето на петрол ще достигне върха си преди 2030 г., но изоставането при зелената енергия през 2023 г. може би вече променя тази прогноза.

Междувременно натискът от страна на инвеститорите и съмненията в дългосрочното търсене правят така, че само държавни петролни компании в Персийския залив и в Латинска Америка харчат много за нови доставки. Все по-малко експортьори ще печелят все повече пари от продажбата на петрол. А в един прекрасен ден ОПЕК (Организацията на страните износителки на петрол), в която има сериозни разногласия по енергийната трансформация, може да се срине, позволявайки на страни с ниски разходи и нехаещи за екологията да станат водещи търговци на нефт.

  • „Бичът на „стелтфлацията“

Безплатен обяд няма. Ще ви го каже всеки икономист. А ако си купите обяд в някоя верига за бързо хранене, ще разберете, че дори и подправките не са безплатни. В някои държави ресторантите вече взимат допълнително пари за кетчупа и други овкусители. Но общественото хранене не е единственият сектор, в който се проявява тази скрита инфлация, или „стелтфлация“, както я нарича „Икономист“. Списанието си задава въпроса дали 2024 г. ще е повратна що се отнася до тази тенденция?

Класически пример в това отношения е техниката на „развързване“, която най-умело прилагат нискобюджетните авиолинии. Още с възникването си те започнаха да налагат допълнителни такси за услуги, които иначе бяха включени в пакета, който си купуваме с билета за самолет. Първо бяха храната и чекирането на багаж, после се добави изборът на място и т.н.

В последно време нещата излизат извън контрол. Някои авиолинии сега налагат и „такса за технологично развитие“ за привилегията да си запазите място онлайн, която по някакви странни обстоятелства зависи от разстоянието, което изминавате във въздуха. Други ви вземат пари за разпечатване на билета, за чекиране на багажа на летището или затова, че ви дават одеяло по време на полет.

Порочната практика се разпространява, както се вижда. Хотелите ви вземат „такса за настаняване“, заведенията за бързо хранене начисляват допълнителни пари за опаковката и др. А и допълнителното заплащане не е само в сферата на услугите – случва се и при стоките, особено когато става въпрос за по-сложни продукти. BMW например въведе в САЩ месечна такса от 18 долара за задействане на затоплянето на седалките при някои автомобили, като предложи „неограничен“ достъп до настройката срещу еднократно заплащане на 415 долара.

Дали ще бъде ескалация на военен конфликт, преначертаване на световната енергийна карта или прогрес в използването на изкуствен интелект – 2024 г. със сигурност ще донесе много нови противоречиви събития. Светът вече се променя със зашеметяваща скорост и нищо не вещае застой в една нова, изпълнена с толкова много очаквания година

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече