Анализатори за политическата 2023 г.: Панаир, некоалиция и разединение

0

Некоалицията

България никога не е била в такава ситуация. Това заяви пред БНР проф. Даниел Вълчев, декан на Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, бивш министър на образованието. Той участва в обзора на политическите събития у нас през годината заедно със социологът Първан Симеонов от „Галъп“ и Петьо Цеков, журналист от вестник „Сега“. 

Ние сме в една голяма лъжа. Онези, които искаха да вкарват господин Борисов в затвора, в момента разчитат на неговите гласове, за да правят съдебна реформа. Онези, които твърдяха, че на господин Пеевски не бива да се разрешава да влиза в парламента, защото е санкциониран от велика държава, в момента кротко кълват трохички от ръката му. 

На господин Борисов и на господин Пеевски им трябва време да се прелегитимират. 

Господин Пеевски иззе цялото външнополитическо говорене и донякъде вътрешнополитическото. Той повдигна и въпроса дали посланика на Русия може да говори по БНР. 

Ако това нещо продължи да се случа по този начин,  ПП-ДБ и ГЕРБ ще бъдат наказани електорално“.

Първан Симеонов посочи, че ГЕРБ и ДПС всмукват ПП-ДБ. 

„Борисов обаче усеща, че те са автентични представители и продължава този флирт с тях. Интуитивно разбира, че това не може да го пребори, може само да го прегърне. Христо Иванов пък има амбицията той да движи нещата заедно с ГЕРБ и за сметка на ПП.

Двете части, които се бореха, видяха, че не могат да се победят. Но когато се събраха, толкова се прегърнаха, че изглеждат непредставителни за българското общество.

Голяма част от българите остават непредставени. Получава се вакуум, където ще се появи нещо“. 

Петьо Цеков пък напомни, че предстоят европейски избори, а автентичните европейски партии са ГЕРБ и ДПС. 

„Градската десница все още не е член на европейско семейство“.

Не мисля, че коалицията ще бъде временна. Ще се опита с някакъв договор, с някакви писани правила да се стабилизира, прогнозира още той. 

Парламентът

Симеонов отбеляза, че представителите на управляващото мнозинство се мъчат хем да са заедно, хем да запазят някаква идентичност. 

Той се надява „нашите западни партньори да разберат, че трябва да има някакъв подарък за български народ“.

„Защото в противен случай това правителство трудно издържа теста за легитимност. Трябва да ни пуснат в Шенген или американците да помислят за падане на визите“.

Цеков подчерта, че нямаме стратегически цели от 20 години. 

„Не мога да нарека такива Шенген и влизането в еврозоната“.

Парламентът не е клуб на интелигентните хора, а е еманацията на българския народ – такъв, какъвто е. Парламентарният живот е излязъл извън сградата на парламента, смята той.

Проф. Вълчев обясни, че никой не иска да има избори. 

Този панаир по някакъв начин устройва всички. Това може да изкара доста дълго време. Тук обаче трябва да поставим големия въпрос – дали всички играчи имат свободна воля

Ние сме държава, която е на границата на един разлом и при тежки геополитически противопоставяния, на нашите партньори не им е безразлично кой управлява страната“. 

Цеков посочи, че политиците у нас гледат изключително опростено на политическите си опоненти, докато в Европа не е така.  

Първан Симеонов смята, че управляващото мнозинство не просто дава лесни решения, но и развива болно его. 

„Тези хора дават ли си сметка, че губят национално време?!“

Президентът

Румен Радев извървя своя път след вдигнатия юмрук, обясни в предаването „Неделя 150“ журналистът Петьо Цеков. 

„Той започна свои проекти, но остана леко встрани и тихо мърмори„. 

Даниел Вълчев обясни, че ако може да бъде отправен някакъв упрек към президента Радев, той е за това, че „неговите служебни правителства започнаха да изглеждат като правителства в сянка на една евентуална опозиция, а неговите съветници са стандартните заподозрени премиери и министри“. 

„Тези правителства се превръщат в играч, който има правомощия, които Конституцията не му дава“. 

Проф. Вълчев обаче подчерта, че „някакви хора, които са временна снимка на обществото, искат за години наред да предрешат определени неща за България“. 

„Обхванати от законодателна дързост, те не мислят, че нещо може да ги възпре“.

Големият проблем на България не е в президентските правомощия, смята той.

„Радев няма да е президент след няколко години. Не бива да се гледа персонално на тези сериозни неща.  По-скоро трябва да се мисли за по-големи правомощия на президента, които да сдържат тези радикални мнозинства, които няма да бъдат еднопосочни. Ветото му да не може да се преодолява толкова лесно“. 

Вълчев посочи няколко проблема в този проект за конституционни промени. 

„Очакванията, че ще се получи голям отскок на съдебната система са напразни.

Големият въпрос е кой би поел отговорност, ако след две-три години започнем да говорим отново за промени в Конституцията“.

Той смята, че вместо предложените промени в Конституцията, би могло да се прибегне до промени в НПК и „да се намери нормално място на прокуратурата“.

За Симеонов тези конституционни промени изглеждат като готвени заради един човек. 

„Това противоречи на самата идея за конституционност“.

„Близката история на България показва, че служебните правителства досега са имали стабилизиращ ефект“.

Вълчев пък отбеляза, че „нашите служебни правителства нямат съзнанието, че са сложени там, за да проведат изборите по честен начин и да поддържат функциите на държавата“. 

Симеонов обясни, че президентът е овластен през прекия си избор. 

„Към него има очаквания и те се отплащат в кризисни ситуациии“.

Засега времето работи за този президент, посочи той.

„От президентството разбраха, че колкото по-дълго остане тази власт, толкова по-добре за тях. Радев е естественият мениджър на лявото пространство. В България трябва да се намери лидер, който да преведе евроатлантическия език на български, иначе хората ще отидат директно при Костадинов. Радев има шанс да бъде този предпазител, който звучи по-балансирано, все пак е евроатлантик и не допуска хората да отидат към радикалната крайност“.

Цеков обаче е на мнение, че „Възраждане“ едва ли с лека ръка ще допуснат това лидерство. 

„Според мен, той си проигра шанса“. 

Съдебната власт

Даниел Вълчев припомни, че „ВСС, който харесваше до безкрайност господин Гешев, изведнъж почти единодушно го отстрани„. 

„Избраха временно изпълняващ длъжността от прокурорската колегия.

Не бива ВСС и неговите производни да правят предложевия за кадрови промени и самите те да ги гласуват. Необходимо е един да предлага, а друг да гласува. 

Трябва да е ясно кой носи отговорността за определено назначение“.

Симеонов отбеляза, че „много дълго време демонизирахме прокуратурата“

„От много години насам прозападните сили просто искат да наложат контрол над прокуратурата. Дано да имат план“.

Цеков подчерта ,че не вижда решения на въпроса с „тази зависимост от политическите партии“. 

Бюджетът и финансовият министър

Цеков обясни, че бюджетът е критикуван главно заради това, че е твърде оптимистичен като приходи, но прекалено щедър като разходи. 

„При правилно харчене на парите, сигурно ще спечели още време. Наистина има нови хора, като Асен Василев, които правят нещо ново.

Не съм чак толкова притеснен за икономическата страна на ситуацията, заяви той.

Симеонов отбеляза, че „най-накрая виждаме някакво стратегическо дествие„. 

„Асен Василев има друго виждане за финансовата философия на страната. Само времето ще покаже дали е правилна. 

Масовият вкус иска конкретни ползи да му се разказват. Правителството прави това – вдига пенсии и заплати“.

Вълчев пък определи Асен Василев като „един от хората с акъл в правителството“. 

„Той иска да направи нещо. 30 години сме проповядвали едно и също нещо. Сега той казва обратното, за да се опитаме да ускорим изравняването на доходите с останалите в ЕС. Това е една лява политика. 

Проблем е, че ще трябва да рефинасираме при едни не много добри финасови международни пазари това, което ще изядем през следващата година. Това увеличава дълга на България. При запазване на сегашните системи в областта на здравеопазването и в пенсионната система, ние сме на път да променим модела. Българският държавен бюджет все повече започва да финасира неща, които би трябвало да стигат. Появяват се значими рискове“.

Руското посолство

Участниците в дискусията коментираха решението на Програмния съвет на БНР да не позволи излъчването на предварително записано интервю на Петър Волгин с посланика на Руската федерация у нас.

„Не съм противник на плурализма, но ако едно предаване започне да бъде доминирано от една тема и позиция, то става небалансирано. Самият факт, че Митрофанова – представител на държава, която наскоро изгони кореспондента на БНР, е гост в Националното радио, ми се струва притеснително. Митрофонова не бива да бъде гост във времена, в които ние сме обявени за вражеска държава от нейното правителство“, заяви Петьо Цеков. 

Вълчев  посочи, че западните общества не са подготвени за такъв тип противопоставяне. 

„Върнахме се към въпроси, които бяхме позабравили – като този за границите в свободата на словото. Този дебат е световен. Въпросът винаги минава през ценностно идентифициране. В модерните общества хората не се позиционират непременно по еднакъв начин“.

Първан Симеонов отбеляза, че в ситуация на война има разделение в политическия елит. 

„Това, което се случи с госпожа Митрофанова, е напълно разбираемо. Но ние имаме много сериозен проблем. Уж в търсене на истината, ние буквално сме отменили правото на друга гледна точка. Аз се определям ценностно, но в същото време искам да мога да мисля за тази война. Ако Митрофанова говори в лозунги, нашата част също говори в лозунги, при това – в последните месеци нашите са малко по-кухи“. 

Заключението

Според мен думата на 2023 година е „панаир“, а на 2024 г. трябва да бъдат две – култура и образование, посочи Даниел Вълчев.

Първан Симеонов смята, че трябва да гледаме напред и да се интересуваме от националната си общност.

На Петьо Цеков му се иска думата на 2023 г. да беше „Букър“, но всъщност избра – за такава „некоалиция“.

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече