Събитията в България, белязали отминаващата 2023 г.

0

национален мащаб година. Военните конфликти между Русия и Украйна, Израел и Хамас, както и постоянното напрежение между Северна и Южна Корея оказаха влияние на всички страни по света. Това беше и годината, в която най-сетне си поехме въздух след нелеката битка с коронавируса.

В България се случиха редица знакови събития, както в политическия и обществения живот, така и в културата, спорта и дори църквата. Dariknews.bg припомня част от нещата, за които цяла България говореше през 2023 година:

♦ Политика ♦

• Парламентарни избори и премиер на ротация

На 2 април се проведоха поредните предсрочни парламентарни избори, в които нито една партия не успя да поведе категорично. В Народното събрание влязоха ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС, ДПС, „Възраждане“, БСП и ИТН. Затова няколко месеца се водиха бурни и напрегнати преговори за различни комбинации между тях, които обикновено завършваха безрезултатно. В крайна сметка след много компромиси и почти безизходна ситуация, както и за да не се стига до поредните парламентарни избори, ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС направиха компромис и си стиснаха ръцете за управление, като се нарекоха „некоалиционни партньори“.

Стоп кадър: БНТ

Тази некоалиция „роди“ ротационен кабинет „Денков-Габриел“ на 9-месечен принцип. В първите месеци и към момента премиер е Николай Денков, а Мария Габриел вицепремиер и министър на външните работи. Очаква се следващите 9 месеца те да се завъртят. Към сглобката с подкрепа за отделни политики се присъединиха и от ДПС. Отявлена опозиция останаха БСП, ИТН и „Възраждане“.

• Местни избори

Освен парламентарни избори, се проведоха и такива за местната власт, които бяха на 29 октомври. На балотаж в София на 5 ноември отидоха Васил Терзиев, издигнат от ПП-ДБ и Ваня Григорова, издигната от БСП. В крайна сметка дългогодишният кмет на София Йорданка Фандъкова беше сменена от Васил Терзиев, който е новият градоначалник на столицата. Все още, обаче, в разнородния Общински съвет, няма съгласие и избор на председател. Това също предизвика поредица от бурни дебати, скандали и взаимни обвинения.

• Скандалът с Руската църква

Храмът „Св. Николай Мирликийски“ или просто Руската църква остана заключена близо 2 месеца, след като от България бяха изгонени трима служители. Това се случи след обвинение в шпионаж и доклад от ДАНС, според който те са работили срещу националната сигурност на страната. След отварянето на храма на 12 ноември посланикът на Русия у нас Елеонора Митрофанова заяви, че църквата е руска и те имат всички документи за нея. Повод за това стана мнението на българската прокуратура, според която българското правителство може да започне дело за собствеността на храма, на база 4 тома документи. Новият предстоятел на Руската църква „Свети Николай Мирликийски“ е протойерей Владимир Тишчук.

• Зеленски в България

Украинският президент Володимир Зеленски посети България на 6 юли. Срещна се с премиера Николай Денков, президента Румен Радев, вицепремиера и външен министър Мария Габриел, както и с редица депутати. За това посещение се говореше няколко седмици по-рано, но до съответния ден не се знаеше дали всъщност то ще се осъществи. Премиерът Николай Денков увери президента Зеленски, че мястото на Украйна е в НАТО и ЕС и България подкрепя това. На среща между двамата президенти Радев и Зеленски сблъскаха позициите си за нуждата от предоставяне на въоръжение на украинската армия и края на войната. Все пак накрая Зеленски благодари на България, българския народ и правителството за подкрепата.

Снимка: Георги Димитров

• Гешев – опит за атентат, скъсване на оставка и все пак оставка

На 1 май беше извършен опит за атентат срещу тогавашния главен прокурор Иван Гешев. Нямаше пострадали. Беше съобщено, че в местността „Ярема“ на пътя между София и Самоков е било поставено взривно устройство, което избухнало пред една от колите на Гешев.

Веднага след това се отключиха вълнообразни реакции, коментари, критики и трусове в съдебната система. На 12 май шестима членове на прокурорската колегия към Висшия съдебен съвет (ВСС) поискаха отстраняване на Иван Гешев като главен прокурор заради тежко нарушение на служебните задължения. Ден по-рано кандидатът на ГЕРБ за министър-председател тогава Мария Габриел обяви, че ако заеме поста, правосъдният министър в кабинета ѝ ще поиска освобождаването на Гешев. На 15 май Гешев показа оставката си, но я скъса демонстративно на специален брифинг, на който обяви, че не го е страх от нищо, въпреки че взривът до колата му е бил атентат и целенасочен опит да бъде убит. На 12 юни Пленумът на Висшия съдебен съвет гласува да освободи предсрочно от длъжност Гешев по предложение, направено от четирима членове на Прокурорската колегия заради изказване, което накърнява престижа на съдебната власт. На 15 юни президентът Румен Радев подписа указа, с който освободи Гешев от длъжността главен прокурор на България. На 19 юни предсрочно освободеният от поста главен прокурор Иван Гешев обяви във видеообръщение, че е подал оставка и като прокурор и даде заявка, че влиза в политиката.

• Протестът на енергетиците

Близо месец продължиха протестите на миньорите и енергетиците в страната. Изтеглянето на Териториалните планове от Брюксел създаде напрежение по оста „правителство – протестиращи”. Стигна се до огромни блокади на ключови пътища, магистрали и проходи. Имаше палаткови лагери. Протестът се пренесе и в столицата. След дълги преговори, напрежение и различни гледни точки все пак 14 дни след началото на блокадите, миньорите и енергетиците сложиха край на протеста си, въпреки че не постигнаха напълно искането си.

Снимка: БТА

♦ Темида – Знакови и разтърсващи убийства, насилие и ключови съдебни дела ♦

• Случаят „Дебора“

През цялата година България бе потресена от насилието срещу едно младо и невръстно момиче от Стара Загора. Делото срещу Георги Георгиев, обвинен за това, че в края на юни е нападнал, рязал с макетен нож и обезобразил 18-годишната Дебора. За това се разбра в края на юли. Случаят предизвика масови протести в цялата страна и силно обществено недоволство, което пък доведе до редица законодателни промени. Историята е със сравнително щастлив край – Дебора бавно и постепенно се отърсва от преживяния ужас, благодарение на подкрепата на близките си и цяла България. Към момента оставен отворен краят за развитието около самото дело.

• Оставката на Рашидов

След масово недоволство и призиви за оставка през август Вежди Рашидов се сбогува с политиката изобщо. Това се случи, след като колегите му от партийната парламентарна група се разграничиха от негова реплика в пленарната зала, уловена от микрофоните на президиума по време на почивка. По това време депутатите заседаваха извънредно по приемането на поправка за Закона за защита от домашно насилие, която предвижда мерки за защита и за хора в интимна връзка, не само за съпрузи и двойки във фактическо съжителство.

Стоп кадър/бТВ

• Божков

В края на август бизнесменът Васил Божков се сбогува доброволно с Дубай и се прибра в България. На следващия ден получи най-тежката мярка – задържане под стража.

Тогава съдът обяви, че няма опасност да извърши ново престъпление, но може да се укрие и така го остави в ареста. Защитата на Божков обаче обжалва мярката и поиска по-лека. Така той бе пуснат под домашен арест и с електронна гривна. Божков заяви, че се оттегля от бизнеса и ще се занимава частично с политика.

Стоп кадър: Свободна Европа

• Християн Пендиков

Секретарят на сдружение „Цар Борис Трети“ Християн Пендиков, който е с българско самосъзнание, стана жертва на побой в Охрид на 19 януари, а ден след това беше транспортиран с правителствения самолет „Фалкон“ за лечение във Военна болница в България. По думите му политическите партии в Северна Македония провокират това насилие.

• Алексей Петров

Бизнесменът, политик, преподавател и експерт по сигурността Алексей Петров беше убит на 16 август, по обяд, докато се разхожда на Витоша, на пътя, който води към хижа „Алеко”. При покушението срещу него пострада сериозно и жена.

До момента няма съобщени задържани, както и информация за поръчителите и извършителите на това тежко престъпление.

• Цалапица

В края на юли България бе потресена от още едно убийство – това на 24-годишния Димитър Малинов в Цалапица. Той е бил убит, заровен и засипан със строителни материали. Основният обвиняем по случая – 30-годишният Рангел Бизюрев се оказа, че е напуснал България четири дни след убийството. Впоследствие стана ясно, че 19-годишните близнаци Борислав и Валентин Динкови са му помогнали. Те в момента са обвиняеми от прокуратурата за укривателство. Убийството предизвика вълна от протести. В началото на декември стана ясно, че Бизюрев е задържан в Дания. Очаква се той да бъде екстрадиран у нас.

Снимка: БГНЕС

• Иван Владимиров-Нав

На 8 февруари при междусъседски конфликт във входа на блока, който живее, беше застрелян психологът Иван Владимиров-Нав. Задържан за убийството беше съседът на психолога – Румен Тонев, който е бивш служител на МВР. През август Софийската градска прокуратура внесе в съда обвинителния акт по делото. Тогава от документи от разследването стана ясно, че са подавани десетки сигнали на тел. 112 за междусъседския конфликт между убития психолог и сочения за извършител на престъплението, а според документите напрежението в отношенията между Владимиров и Тонев е започнало още в средата на 2019 г. 

• Емил Боев

След като през 2022 година цяла България търсеше малкия Сашко от Перник и Слава богу планински спасители го откриха жив и здрав, през 2023 година всички бяха потресени от нов случай от града на миньорите, но този път със злощастен край. Емил Боев изчезна на 27 януари, по време на фестивала „Сурва”. Огромни групи от цялата страна се включиха в издирването му седмици наред. Тялото му бе открито 62 дни по-късно, без следи от насилие.

• Природни бедствия, метеорити и сияния

През юни проливните дъждове в Северозападна България предизвикаха наводнения, разрушавайки покъщнина, пътища и друга инфраструктура. За щастие, нямаше жертви и ранени. Водната стихия, обаче, доведе до бедствено положение в редица общини. Най-сериозна беше ситуацията в Берковица, Видинско и Врачанско.

В началото на септември водната стихия по Южното Черноморие отне живота на четирима души – двама мъже и две жени. Сред загиналите беше председателят на районният съд в Царево съдия Мария Москова и нейната дъщеря ветеринарният лекар Даниела Йорданова. Те, заедно с още един мъж, бяха повлечени от високата вълна при опит да преминат мост, който пропадна под автомобила им. От морето беше извадено и тялото на четвъртата жертва – пешеходец, попаднал на неподходящото място, в неподходящо време.


В края на ноември снегът ни „изненада“ отново, а снежни бури затрупаха страната. Стигна се до обявяване на бедствено положение в някои части, а след това седмици наред бяха почиствани пътищата от падналите дървета и клони, включително и в София. Това доведе до комични интерпретации и нови думи, като „снегокалипсис“, „дървопад“ и „токонет“.

Стоп кадър: НОВА

• Метеорит

На 11 юли тази година, около 22:00 ч. на територията на област Видин се чу силен тътен, придружен от огромна и много ярка светлина. Към района веднага бяха изпратени екипи на полицията, които направиха оглед. На място бе установено, че няма данни за пострадали хора, за пожари, както и за нанесени материални щети. Румънските власти тогава съобщиха, че става въпрос за метеорит, който се е взривил във въздуха на тяхна територия. Явлението бе видяно от различни точки в цяла България.

• Сиянието над България

В неделната вечер на 5 ноември в небето над редица европейски държави, включително и България, се появи червено сияние.

Слънчево изригване беше причината. Румънският пилот Чезар Осичану улови красивата картина по време на полет в небето над Будапеща. „От България такова явление може да се види само в редки случаи, след мощно изхвърляне на коронарна маса от Слънцето и то ако изригването е било в посоката, в която се намира Земята в момента“, каза физикът Пенчо Маркишки от Института по астрономия при БАН.

• BG-ALERT

В никакъв случай не може да пропуснем и BG-ALERT – предупредителната система за населението за бедствия и извънредни ситуации. Тя се разработва съвместно от МВР и Министерството на електронното управление. Целта ѝ е да уведомява за опасности чрез изпращане на тестови съобщения по телефона. Тя бе тествана първо в отделни райони и след това в цялата страна на 29 ноември. Ще бъде въведена официално в началото на 2024 година. На 1 ноември съобщение от BG-ALERT, пуснато малко преди 19:00 ч., със силен звуков сигнал и вибрация вся смут и стресна много хора. При повечето потребители известието дойде с текст: „Внимание, опасност!“, а при някои имаше и сигнал от президента. В съобщението все пак беше посочено „test test“ и имаше препратка към сайта bg-alert.bg за повече информация. Оказа се, че е станала техническа грешка.
 
• Кой си отиде завинаги през 2023 година

През 2023 година си отидоха и много любими популярни българи. На 4 Февруари си отиде и голямата актриса Гинка Станчева. Има участия и в радио- и телевизионния театър. Актрисата добива популярност през 1957 г. с ролята си във филма „Земя“ на режисьора Захари Жандов. Снима се в 19 филма, по-значимите сред които са „Любимец 13“, „Специалист по всичко“ и „Нощем с белите коне“, както и първата българска сапунена опера „Семейство Калинкови“. През 2002 г. Гинка Станчева е наградена с орден „Стара планина“.

Снимка: Георги Димитров

На 17 март почина актьорът Иван Джамбазов. Участва в телевизионни постановки, хумористични сцени и рецитали. Озвучава повече от хиляда дублажа в български и чуждестранни игрални, документални, анимационни и телевизионни филми.

На 11 май ни напусна актрисата Емилия Радева. Тя участва в редица любими филми – „Сиромашка радост“, „Не си отивай!“, „Снаха“, „Матриархат“, в тв сериала „Дом за нашите деца“, „Бащи и синове“. Участва и в редица телевизионни и театрални постановки.

На 31 май стана ясно, че си е отишъл и актьорът Борис Луканов. Участва в 48 български игрални филма, сред които „Мера според мера“, „Мечтатели“, „Легенда за Паисий“, „По дирята на безследно изчезналите“ и още много др.

На 22 ноември си отиде и Людмил Тодоров – режисьор и сценарист на филмите „Миграцията на паламуда“ (2012), „Шивачки“ (2007), „Емигранти“ (2002), „Двама мъже извън града“ (1998), „Приятелите на Емилия“ (1996), „Любовното лято на един льохман“ (1990), „Бягащи кучета“ (1989), „Цветове в тъмнината“ (1987). Като актьор играе в „Парчета любов“ (1989), „Мера според мера“ (1981), „Живот до поискване“ (1987), „На всеки километър“ (1969-1971). Автор е на книгите „Да изгубиш Мечо Пух“ (1988), „Хроника на една любов“ (1993), „Хроника на едно пропадане“ (2000), „Шлеп в пустинята“ (2013), „С череша се задави косът“ (2016). Миналата година излезе романът „Смяна на оптиката“.

И още много други любими хора…

♦ Събития от обществения живот, които ни разделяха ♦

• Пилонът с българския трибагреник на Рожен

На 13 юли беше издигнат националният флаг над Роженските поляни. Монументът на българското знаме е посветен на две бележити годишнини – 111 години от освобождението на Родопите и 120 години от Илинденско-Преображенското въстание. А височината на пилона символизира територията на България от 111 хил. кв. километра. Мненията бяха много полярни – от крайно негативни до крайно положителни и одобрителни.

Снимка: пресцентър, Президентството на Република България

• Паметникът на Съветската армия

На 12 декември рано сутринта започна демонтажът на Паметника на Съветската армия. Около монумента се струпаха кранове, полиция, коли на жандармерията и огромни ограждения. Стигна се до напрежение, размяна на реплики и удари между подкрепящи махането и такива „против“. 70-годишният монумент най-вероятно ще бъде премахнат на части от центъра на София. Към този момент все още не е ясно къде точно ще отиде той.

♦ Събития от обществения живот, които ни обединяваха ♦

Книгата „Времеубежище“ на Георги Господинов беше отличена с престижната международна награда „Букър“. Това е първият български автор и книга, отличени с престижната литературна награда. Романът „Времеубежище“ донесе още две награди на Господинов – Premia Strega Europea 2021 и Български роман на годината „13 века България“ 2021.

Имаше още щастие и гордост. На 20 ноември дойде още една добрата вест, този път за нашите златни момичета в шаха. На първенството на Стария континент в Будва Антоанета Стефанова, Нургюл Салимова, Виктория Радева, Гергана Пейчева и Белослава Кръстева постигнаха най-големия успех в историята на националния тим за жени, след като завършиха с 16 мач-точки след седем победи, две равенства и нито една загуба и изпревариха с една точка втория Азербайджан.

Имаше и много популярни и известни звезди, които дойдоха в България, за да зарадват феновете си.

На 25 април италианската звезда Ерос Рамацоти изнесе концерт в София. Той пя пред около 12 000 души в Арена „София“.

Музикантите от Imagine Dragons спретнаха вдъхновяващ концерт на стадион „Васил Левски“ на 30 юли. Популярната американска група включи България в своя Mercury World Tour. Концертът в София беше първи в европейската част на турнето.

Вечерта на 8 декември ще се запомни с концерта на Брайън Адамс в София. „Някога обичал ли си наистина българска жена“, изпя той пред хилядите фенове в „Арена София“ и това бе само една от изненадите от неговия четвърти концерт у нас.

Снимка: Георги Димитров

Имаше и тревожни новини през тази година. На 29 ноември беше обявено, че патриарх Неофит е приет във Военна болница в много тежко състояние. Църквата отправи призив към България да се моли за него му и той отново да е на крака. Хора от цялата страна се стекоха към църквата, за да запалят свещичка за негово здраве. В началото на декември бе обявена добрата вест, че нашият патриарх е по-добре и е стабилизиран.

Нека да си пожелаем през новата 2024 година да имаме повече хубави новини!

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече