Интригата в ДПС: Кой е шефът?

0

От няколко месеца в ДПС текат интересни процеси. В местните структури има брожения, несъгласия, интриги, доноси. Борбата е за власт, надмогване. Но случващото се е доста отвъд подобните обичайни събития при всяка партия, защото сблъсъкът люлее Ахмед Доган и Делян Пеевски. Капсулирането на партията, а и отдавна умрялата журналистика, която конкретно да се занимава с вътрешния живот на политическите сили, са причина процесите да не станат публично достояние.

Случващото се в ДПС не означава, че Доган и Пеевски са се превърнали в непримирими врагове, че има фатално разделение. Нито свидетелстват за отказ на родителя от сина си, че не работят принципно заедно. Означава, че се

мерят сили,

че фамилията няма само една глава. По-конкретно: единият спусне някакво решение, но лобитата на другия правят така, че да не се получи разпоредения резултат; предимство за „моите“ хора, маргинализиране на „твоите“. Няма обявена война, но и мирът не е мир. Така след като десетилетия един човек в ДПС бе наричан „Шефа“, сега има пълзящо вътрешно-партийно ослушване кой точно е той – никой не е съвсем сигурен в отговора, за да подари страхопочитание и сервилност.

Чисто формално партийната среда също предполага нестабилност. След оставката на Мустафа Карадайъ след местните избори Доган изостави почетните си функции – зае се с оперативното ръководство. Обаче до момента то бе обладано с все по-нарастващи амбиции от Пеевски. Точно тогава Пеевски получи и едноличното лидерство на парламентарната група. Влиянието му в държавата расте. Ако Доган бе окей с всичко това, нямаше да се връща отнякъде пътьом за другаде. Но той каза, че моментът налагал да се намеси. В такава ситуация сблъсъкът бе трудно заобиколим. 

В резултат

подвижните пясъци родиха противоречиви картини

Най-интересните се получиха в един ден, 17 ноември: Пеевски обяви, че ще се кандидатира за председател и изказа виждане да няма съвместяване; Доган го нарече „феномен“ с „хиперактивност“ (колкото похвала, толкова и ирония). После в овладения от Пеевски апарат (партиен, медиен и т.н.) потекоха режисури, че е безалтернативен кандидат, всички го искат –  докато реално изселническите организации и доста от етническите турци в България са против. За да стигнем до сегашния момент, когато в обръщението си Доган не просто предложи съвместяване, но и изстреля унищожителни думи: „ДПС е на път да се превърне в корпоративна, платена, партийна организация… Има една критична граница, преминаването на която ни превръща в друго политическо качество“. Доган очевидно критикува периода, в който Пеевски стана първи фактор. 24 часа по-късно дойде впечатляващ отговор. И Пеевски разпространи обръщение. В него

не каза „Да, г-н Доган е прав“,

нито „Не, не е прав“. Просто рече, че ще си следва пътя, по който е поел. Изявлението бе направено на 4 януари и почна със „Скъпи приятели, депесари“ – лидерският поздрав навръх рождения ден на партията го отправи Пеевски (ДПС е създадено на 4 януари 1990 г.).

Какво точно делят двамата знае само най-тесният им кръг. Фактът, че Пеевски е санкциониран по „Магнитски“ е достатъчен той въобще да не бъде лидер на ДПС. Но очевидно е незаобиколим, затова се измисля ко-лидер. Или съгласно изискания интелектуален продукт на Сокола – Джевдет Чакъров отговаря за турския електорат, самата Турция и евролибералите (разбирай външните връзки); „прагматичният“ Пеевски – за останалото. Но явно самият Пеевски не счита така. Още по-очевидно е, че щом Доган прибягва фронтално да говори за партийна корупция, значи вътрешните проблеми, а и причините да са меси, са много, много по-дълбоки от санкциите „Магнитски“.

И още любопитни нюанси: В изявлението си от оня ден Доган не заема позицията на властелин. Той е диалогичен, даже се извинява на сподвижниците си за бавна реакция: „Дълго време съзнателно се самоизолирах и затова имах нужда от повече време, за да осъзная…“.

Това не е Доган от 2015-а,

който с размах се саморазправи с Местан. Всъщност, той осъзнава сведенията, които се трупат при него под формата на сигнали, доноси и т.н. Обаче пак както през 2015 г. ключови са завоите на международна политика. Главата на Местан бе взета заради подкрепата му за Турция след сваления руски самолет. Сега Доган не споменава Русия, обаче говори за преобразуване на света, нов баланс между стари и нови велики сили. Единствената визирана от него външна конкретика  е ЕС („на опашката.., вървим след събитията“). Пеевски също говори за световните предизвикателства. Но

два пъти изрично подчертава каузата на евроатлантизма

(като мисия на ДПС и пред държавата).

Как ще приключи всичко това не може да се прогнозира. Но именно такъв живот води ДПС в периода до националната конференция. И много свързани са двамата, и силни, като успоредно не са едно цяло. Което прави събитията твърде интересни, твърде значими.

Диян Божидаров, „Сега

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече