Петте най-големи предизвикателства пред ЕС през 2024 г.

0

27-те страни – членки на ЕС, обещаха да подкрепят защитаващата се от руската агресия Украйна толкова дълго, колкото е необходимо. Защото една победа на Москва в тази война би застрашила сигурността на цяла Европа.

Но ще запази ли Европейският съюз тази посока на действие и през 2024 година?

Подкрепата за Украйна

В последно време в Брюксел все повече се говори за умора от войната, както и за намаляващата солидарност на страните членки с Украйна. Осигуряването на последните финансови помощи за Киев костваше много усилия. Но през 2024 г. стратегията за подкрепа на Украйна, независимо дали Киев ще преговаря за мир с Москва или не, може да бъде поставена под въпрос.

„Целта ни трябва да остане справедлив и дългосрочен мир, а не продължителен замразен конфликт“, заяви председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. „Най-добрият път за достигане на стабилност и благополучие за Украйна, това е членството ѝ в ЕС“, допълни тя.

Разширяването на ЕС

Много от страните – членки на ЕС, смятат присъединяването на Украйна към Общността и по-нататъшното ѝ разширяване за прибързано. Междувременно преговорите за присъединяване с Киев и Молдова трябва да започнат още през 2024 година. Приемайки разкъсваната от войната Украйна, ЕС ще трябва да плати висока цена. Затова дори и приятели на Украйна като Полша и балтийските държави не бързат с одобрението си. В крайна сметка, те могат да се превърнат от бенефициенти на помощи от ЕС в донори, които плащат вноски в общия бюджет, за да се отделят средства за подпомагането на Украйна. Преговорите за присъединяването на Украйна и Молдова към ЕС ще започнат скоро, но самият процес ще отнеме години, ако не и десетилетия, обясняват служители на европейските институции.

Междувременно страните от Западните Балкани, които вече 20 години чакат реда си за присъединяване към ЕС, наблюдават с негодувание скоростта, с която Молдова и Украйна напредват. За Черна гора, Албания и Северна Македония трябва да бъдат посочени конкретни дати, включително и с цел ограничаване на руското и китайското влияние в тези страни. От друга страна, за Сърбия, Косово, Босна и Херцеговина перспективите за присъединяване към ЕС не са толкова очевидни. Потенциалът за междуетнически конфликти в тези страни се явява съществена пречка за това.

Реформирането на ЕС

До приемането на нови членове в Брюксел трябва да бъдат финализирани процесите на реформи, както и да бъде решен въпросът за финансирането на ЕС. Френският президент Еманюел Макрон застъпва позиция, че само суверенна и икономически силна Европа е способна да приема нови членове. Германското правителство предлага ЕС да се реформира по такъв начин, че решенията да се вземат с мнозинство, а не с единодушието на всички страни членки.

Но дори и промяната на съществуващия процес на вземане на решения в Брюксел изисква единодушно съгласие от всички страни-членки на ЕС. През изминалите години ЕС не успя да убеди в това Унгария и Полша, които използват правото си на вето, за да блокират важни решения. Съдебните спорове около нарушенията на принципите на правовата държава досега не са довели до нищо. И докато Полша, където бившият председател на Европейския съвет Доналд Туск се върна на власт, се надяват на промяна, 2024 г. няма да промени позициите на унгарския премиер Виктор Орбан.

Възможното завръщане на Доналд Тръмп

Ако републиканецът Доналд Тръмп се завърне в Белия дом, това би довело до труден период за ЕС и НАТО. Европа рискува да загуби важен съюзник в лицето на САЩ по отношение на подкрепата за Украйна, сдържането на Русия и търговските отношения. За да държи непредсказуемия Тръмп под контрол, ЕС може да предложи самостоятелно да финансира военната помощ за Украйна. Германо-американската търговска палата предполага, че Тръмп ще наложи наказателни мита на ЕС. Тогава и ЕС ще трябва да увеличи митата за американския внос, което ще доведе до намаляване на търговския обем и икономическия растеж.

Дали отношенията с Китай, най-важният търговски партньор на много от страните в ЕС, ще се влошат още повече при Тръмп? Ако това се случи, светът ще стане дори по-нестабилен, предупреждават външнополитическите експерти в Брюксел. Само един европейски политик ще бъде доволен и това е Виктор Орбан. Унгарският министър-председател ще се радва да види отново Доналд Тръмп като свой съюзник в борбата за „нелиберална“ демокрация

Изборите за Европейски парламент

В началото на юни 2024 г. около 400 милиона избиратели в ЕС ще имат право да участват на изборите за Европейски парламент. Само половината от тях – около 200 млн. – отидоха до урните последния вот. Очаква се християндемократическите партии да са най-голямата група в следващия европарламент, но се предвижда и ръст на популистките и крайнодесните фракции.

Според проучване на Евробарометър най-важната тема, която вълнува европейските гласоподаватели, е икономическо им положение и жизнен стандарт. Украйна, миграцията, реформите и разширяването на ЕС играят второстепенна роля. Вероятно Урсула фон дер Лайен ще остане начело на Европейската комисия и през 2024 г., но Европейският парламент ще трябва да одобри нейната кандидатура. Необходимо е всички правителства на 27-те страни членки да я подкрепят.

На Европа ѝ предстоят още много предизвикателства през тази година, включително новите правила за миграция, регулирането на изкуствения интелект и инвестициите в зелени технологии. Въпреки всичко мнозинството от гражданите на ЕС – 60 на сто – са оптимистични за неговото бъдеще. Най-песимични са във Франция (50%), а най-високи надежди хранят в Дания – 86%.

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече