Ротация + кланица за купчина власт =  трудна политическа година

0

В последните дни на 2023 г. управляващото мнозинство на ГЕРБ и „Продължаваме промяната – Демократична България“ и ДПС до голяма степен изпълни целите, които си постави при създаването на правителството „Денков – Габриел“ – промените в Конституцията и държавният бюджет за 2024 г. са факт, а България хвана последния влак за влизане в Шенген, макар и засега само по въздух и вода.

В новата година крехката властова конструкция ще се изправи пред не по-леки предизвикателства, макар при обединение да разполага с достатъчно гласове, за да прокара всяко решение срещу опозицията в парламента. Основната причина е, че се задават тежки междупартийни преговори за попълването на ключови за управлението на страната позиции в регулаторите и съдебната система, сочат неофициални разговори на „Дневник“ с източници от формациите в кабинета – ГЕРБ и „Продължаваме промяната – Демократична България“. Резултатите не само ще определят функционирането на държавната машина за години напред, но ще имат отношение и към влиянието на участниците в управлението в бъдеще.

Усложняващи обстоятелства за отношенията между формалните участници във властта и неофициалният им партньор ДПС ще се явяват поредните избори – този път за Европейски парламент, които могат да разместят през юни политическите баланси в страната. Неофициално представители на управляващите не изключиха вариант при слаби резултати на формациите зад кабинета продължаването на реформите да бъде оставено в ръцете на партиите, получили най-голямо доверие в евровота. Трудност се очертава и рисковата процедура по ротация на правителството през март, изискваща пълно предварително съгласие между партньорите.

В края на миналата година съпредседателят на „Демократична България“ Христо Иванов обяви, че за осъществяване на пълноценна съдебна реформа, освен конституционните промени, са необходими и поправки в Закона за съдебната власт, в процесуалните закони както и избор на нови членове на съдебния и прокурорския съвет, и главен прокурор. Заявката му очертава хоризонт на сегашното управление от поне девет месеца, предвид сроковете по обсъждане на текстовете и процедурите по избор.

Пред скоби: Конституционният съд

Преди парламентарната ваканция за празниците с гласовете на ГЕРБ, „Продължаваме промяната – Демократична България“ и ДПС Народното събрание откри процедурата за избор на двама членове на Конституционния съд. Срокът за номинации изтича на 11 януари – първия работен ден на депутатите след ваканцията.

По неофициална информация на „Дневник“ причината мнозинството да се задейства с избора на съдиите е заявката на опозицията и президента промените в Конституцията да бъдат обжалвани в съда.

Конституционният съд (КС) се състои от 12 членове, но от две години заседава в намален състав от десет души, тъй като мандатите на Анастас Анастасов и Гроздан Илиев от парламентарната квота изтекоха през 2021 г. През октомври ще изтече мандатът и на избрания през 2015 г. Константин Пенчев. Сред потенциалните кандидати неофициално в кулоарите на парламента се споменаваха както ярко политически фигури, като лидерите на групата на ГЕРБ Десислава Атанасова и на „Продължаваме промяната – Демократична България“ Атанас Атанасов, така и експерти като конституционалистът Екатерина Михайлова.

Засега официално няма нито една номинация. Процедурата няма краен срок, а решението кои юристи ще седнат в столовете на конституционни съдии ще покаже балансите между формалните участници във властта и партньора им ДПС. Изборът на съдии става с обикновено мнозинство от над половината присъстващи в пленарната зала депутати.

Доста по-сложен ще е изборът на ръководство на новата Антикорупционна комисия. Промените, които „Продължаваме промяната“ прокламираше месеци наред, минаха през парламента, но в крайна сметка беше решено тримата ръководители на комисията да се избират със 160 гласа. Това означава, че управляващите ще имат нужда от уговорка с ДПС кой да поеме поста в ключовия орган, който трябва да се бори ефективно с корупцията.

„Кланица за купчина власт“

В предишната сесия ГЕРБ, „Продължаваме промяната – Демократична България“ и ДПС се разбраха успешно за вакантните места в управата на Българската народна банка (БНБ) и Сметната палата. Неуспешен беше изборът на управител и подуправител на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Заради спора около него трите групи се договориха, че ще уточняват механизъм, по който да се правят назначенията в регулаторите. До момента не е известно да е постигнато съгласие за подобен механизъм.

Последните политически заявки и от Бойко Борисов, и от Христо Иванов са, че позициите няма да се разпределят между трите формации, макар първоначално тъкмо от ГЕРБ да дойде анонс, че една трета от регулаторите ще се ръководят от ДПС. Кирил Петков пък поиска по идея независимите регулатори да се ръководят от политически фигури.

В интервю за БНР в четвъртък (4 януари) Лена Бориславова от ръководството на „Продължаваме промяната“ обясни, че партията иска да предложи нов модел за определяне на кандидатите: „Вместо да бъдат партийни функционери или роднини на наши депутати, искаме това да бъдат утвърдени експерти, които имат високи професионални качества и които се ползват с високо обществено доверие, изразявали са своите обществени позиции, така че да има по-широк консенсус в обществото, че именно тези хора заслужават да бъдат в регулаторите“.

„Регулаторите са въпрос с много голям залог и голямо напрежение”, заяви Христо Иванов пред БНР.

Източник на „Дневник“ от управляващите определи неофициално предстоящите преговори и за механизъм, и за самите назначения като „кланица за огромна купчина власт“. Позициите в тези органи са от решаващо значение, не само защото са много (над 80 души в 17 органа), но и защото мандатът им често надхвърля този на едно правителство.

Отсега по неофициални коментари на депутати като най-апетитни са определяни позициите в ръководството на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и Комисията за защита на конкуренцията (КЗК).

В променената Конституция се създаде нов член, според който изборът в някои от регулаторите може да става с мнозинство от 160 народни представители, ако това е изрично посочено в закон. Пред БНР Христо Иванов от „Продължаваме промяната – Демократична България“ настоя, че това не означава, че за всички позиции ще стои това изискване „Разбрали сме се за две неща: ще разговаряме за всичко след Нова година. И докато всичко не е договорено, нищо не е договорено“, заяви той.

Ще се обвържат ли още партиите зад кабинета

С няколко публични изказвания представители на ГЕРБ дадоха да се разбере, че при ротацията, която се очаква в началото на март, партията ще настоява на промяна на формулата на управление: на повече политически представители в Министерския съвет, както и на коалиционно споразумение между двете формации.

За документ се говори отдавна, но до подписването му така и не се стигна, макар неофициално да е известно, че вариант на текстове е изготвен и известен и в двете групи. Според източници на „Дневник“ от „Продължаваме промяната – Демократична България“ коалицията още няма единно мнение дали трябва да се подпише споразумение с ГЕРБ, тъй като това ще официализира политическата коалиция.

Съставът на кабинета „Денков – Габриел“ се приема от партньорите за преобладаващо експертен. Очевидните политически представители, извън премиера и вицепремиера, са от „Продължаваме промяната – Демократична България“: Асен Василев (финанси), Андрей Цеков (регионално развитие), Георги Гвоздейков (транспорт), Димитър Илиев (спорт), Атанас Славов (правосъдие).

По неофициална информация на „Дневник“ с наближаването на ротацията номинацията на Мария Габриел поражда напрежение в ГЕРБ, където имало разбиране, че е е нужно извеждане на преден план на партийните лидери в изпълнителната власт. Представители на ГЕРБ не я възприемали като партиен човек, защото значимата част от кариерата ѝ е в европейските институции. И все пак, източници от формацията на Борисов определят като „99% сигурно“, че не друг, а Габриел ще заеме мястото на Николай Денков. Съпредседателят на „Продължаваме промяната“ Асен Василев пък вече заяви в интервю за „Нова телевизия“, че „няма хипотеза, в която ГЕРБ могат да излъчат друг премиер“. Наскоро и Бойко Борисов обяви, че „има ясно разписано споразумение – „Денков – Габриел“, при ротацията: „Габриел – Денков“.

Очакваните смени на министри

Публично представителите на политическите сили избягват да коментират евентуални смени на министри при ротацията, но в неофициални разговори заявяват, че те са неизбежни. Тъй като съставът на кабинета трябва да се съгласува между двете страни, източници коментираха, че трябва да се вземат предвид претенциите им досега. Отявлено досега са искани оставките на министрите на вътрешните работи Калин Стоянов и на спорта Димитър Илиев (заради полицейското насилие по време на протестите срещу Българския футболен съюз).

През последните месеци или ГЕРБ и ДПС в синхрон, или „Продължаваме промяната – Демократична България“ са се противопоставяли и на министрите на:

  • отбраната Тодор Тагарев заради подхода му за придобиване на бойни машини „Страйкър“. Напрежение около него имаше и заради случай с бившия съветник на Тагарев Мустафа Емин, наказан след обвинения за грубо поведение и злоупотреба с политическо положение при потърсена помощ в „Пирогов“
  • здравеопазването Христо Хинков заради опита да отстрани директора на „Пирогов“
  • енергетиката Румен Радев около споразумението с миньорите и енергетиците
  • електронното управление Александър Йоловски заради проблемите с машинното гласуване и твърденията за заплахи за опит за оказване на натиск при обществена поръчка.

Като най-противоречиво се очертава отношението на ГЕРБ и Борисов към министъра на финансите Асен Василев. Преди най-яростни критици, сега двамата показват единомислие в множество аспекти: Борисов похвали Василев за Бюджет 2024 и за отказа от руски петрол; Василев индиректно зае страната на ГЕРБ и ДПС по сюжета с директора на „Пирогов“; Борисов единствен публично не възрази срещу намерението на министъра на финансите да се продават земи от Държавния поземлен фонд.

Според договорката между ГЕРБ и „Продължаваме промяната – Демократична България“ правителството с премиер Николай Денков ще работи девет месеца, които изтичат на 6 март 2024 г. Ротацията не е предвидена в Конституцията и затова единствената възможна процедура е министър-председателят да подаде оставката на кабинета си и да започне нова процедура по съставяне на правителство. Тя включва консултации при президента, без фиксиран срок, последвани от връчване на проучвателен мандат на кандидата за премиер на най-голямата парламентарна група (ГЕРБ).

Народното събрание избира Министерския съвет с обикновено мнозинство от над половината присъстващи. ГЕРБ и „Продължаваме промяната – Демократична България“ сами имат повече от нужните гласове – общо 132-ма народни представители, но само ако имат предварително съгласие по състава на кабинета. Никоя от двете групи не би могла да прокара в кабинет, без другата, така че евентуално несъгласие може теоретично да доведе до провал на процедурата. Ключов детайл е, че гласуването на кабинета става наведнъж, т.е. без право да се одобри един министър, а да се отхвърли друг.

Ротацията трябва да бъде съчетана и със смяна на председателя на парламента – Никола Минчев трябва да смени на поста Росен Желязков. Това също става с обикновено мнозинство.

Източники и колаж: Дневник

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече