Търпението на САЩ към Израел се изчерпва

0

„Войната в ивицата Газа трябва да приключи възможно най-скоро. Твърде много са страданието и жертвите.“ Това послание на американския държавен секретар Антъни Блинкън от поредната му совалка в Близкия изток безспорно се споделя от повечето правителства в региона. Със сигурност, колкото повече продължава тази война, толкова по-трагична и опасна става ситуацията там. Твърде различни са обаче разбиранията на регионалните и глобалните играчи за това как да бъде постигнат и да изглежда трайният мир. Води се и тиха война за позициониране на силите с оглед влияние в един нов Близък изток в бъдеще.

Мирът трябва да е за всички, но ще е възможен само след смяна на режима – и в Израел, и при палестинците, смята Барбара Слейвин от вашингтонския мозъчен тръст „Stimson Center“.

„Аз бих искала да дойде колкото може по-скоро. Разбира се, това искат и палестинците, които преминават през най-голямото изпитание за тях след Накба – създаването на Израел през 1948 година. Опустошението в Газа е огромно, стотици хиляди хора са застрашени от гладна смърт. Това трябва да бъде прекратено!

Надявам се, че ще се увеличи натискът от Съединените щати и Европа върху Израел да преосмисли стратегията си, която не води до унищожаване на „Хамас“, а дори прави групировката по-популярна, особено в арабския свят и в Глобалния юг. Фокусът трябва да се насочи към хуманитарна помощ за населението на Газа и след това към политически процес. Но преди всичко – трябва да спре войната“, коментира Слейвин в интервю за БНР.

Израелският премиер Нетаняху категорично отказва да мисли за пълен суверенитет на палестинците в техните територии. Завчера той публично каза „не“ на плана на Джо Байдън за търсене на траен мир в региона на основата на принципа „две държави за двата народа“. Израел трябва да има пълен контрол върху сигурността западно от река Йордан, заяви Нетаняху. Преди 30-ина години президентът Джордж Буш-старши оказа натиск на Израел във връзка с еврейските заселници в окупираните територии и това спомогна за падането на тогавашното правителство на „Ликуд“ и идването на власт на Ицхак Рабин. Защо сега президентът Байдън не предприеме подобна стъпка – да постави условия за по-нататъшната военна помощ за Израел?

„Позицията на Нетаняху срещу мир чрез „две държави за двата народа“ е отколешна. Но натискът върху него в самия Израел тепърва ще се увеличава и може да доведе до отстраняването му от поста, а той се опитва всячески да не влезе в затвора – знаете, че е подсъдим за корупция. Прилича в известна степен на Доналд Тръмп, който много иска пак да бъде избран за президент, за да не влезе в затвора. Натискът не спира, защото въпреки колективната травма от ужаса на 7 октомври израелците си дават сметка, че стратегията на Нетаняху в Газа не работи. „Хамас“ все още държи заложници. Не знаем колко от тях са убити вече. Израелската армия застреля някои от тях по грешка. Антивоенни демонстрации се провеждат вече и в Израел. Освен това, страната беше изправена пред Международния наказателен съд по обвинение в геноцид. 

Зад кулисите и администрацията на Байдън става все по-твърда към Израел. Байдън е много опитен политик и по-добре от всеки друг познава Биби Нетаняху. Биби не за първи път му създава проблеми. Според мен президентът търси начин да постигне своето, без да накърнява имиджа си на непоколебим поддръжник на Израел. Бих се радвала да видя Байдън да полага повече усилия. Както и Конгреса, въпреки че Израел се радва на голяма подкрепа там – и от демократите, и от републиканците. Мисля, че това ще стане скоро. Не зная какво ще се окаже последната капка, но търпението към Израел тук, в Съединените щати вече се изчерпва.“

Невъзможно е да се предвиди дали Нетаняху ще бъде сменен, докато войната все още бушува. Но дори и така да стане и с него си тръгнат и радикалите Бен-Гвир и Смотрич, ще означава ли това, че мнозинството от хората в Израел биха подкрепили създаване на палестинска държава?

„Не. Още не. Първо трябва да се смени властта и при палестинците. Трябва да се появят нови лица, които да са компетентни и да заслужават доверието и на палестинците, и на израелците. Това, разбира се, не означава, че Израел ще избира управниците на палестинците. Но вече се въртят идеи за такива нови лица. Една от тях е за Маруан Баргути – най-известният палестински политзатворник. Говори се за включването му в сделка за размяна на затворници за заложници. Той е уважаван много от обикновените палестинци, дори от членовете на „Хамас“. И продължава да има влияние във „Фатах“. Има и редица технократи – млади хора, които са много по-популярни от вече 88-годишния президент Махмуд Абас, който отдавна трябваше да бъде сменен. Той беше избран през далечната 2005-а за 4-годишен мандат.

От друга страна, арабските държави предлагат отстъпки на Израел. Саудитците например обещават нормализация на двустранните отношения, стига Израел да се ангажира с реален политически процес за осъществяване на „двете държави за двата народа“. Така че – необходима е смяна на режима и в двете страни в конфликта. Израелската смяна според мен ще стане преди палестинската.“

Междувременно, как трябва да противодействат Съединените щати на Иран и на неговата Ос на съпротивата?

„За мен е грешка да се бомбардират Йемен и хутитеТова е само от тяхна полза, защото са свикнали да бъдат мишениСаудитците ги бомбардираха близо десетилетие, но това не помогна – дори укрепи властта на хутите в още по-голяма част от Йемен. И всъщност спечелиха войната срещу Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства. По-важно е хутите да спрат да стрелят. Те още в началото дадоха да се разбере, че нападат търговски кораби само заради войната в Газа. Затова, ако Вашингтон наистина иска да спрат пораженията върху морската търговия, трябва да работи за прекратяване на огъня в Газа.“

Ако времето работи за Иран и за регионалните му марионетки, смятате ли, че пълномащабна война между Израел и „Хизбула“ е само въпрос на време?

„Надявам се, че не. Периодичните престрелки продължават, но не се стига до пълномащабна война. Не смятам, че Иран е заинтересован от такова развитие и че би издържал. Режимът там е изключително непопулярен. Последният признак за това беше най-тежкият терористичен акт в историята на Иран – на четвъртата годишнина от смъртта на Касим Сюлеймани при американски дронов удар в Багдад. „Хизбула“ също не може да си позволи война. Ливан буквално е сринат икономически. Затова засега всяка от двете страни прави само необходимото, за да покаже, че не може да бъде нападана безнаказано. И дават всичко от себе си да не се стигне до ескалация.“

За Иран очевидно е по-печеливша тактиката да боде врага многократно и на хиляди места, отколкото да влиза в пряк сблъсък…

Иран смята, че е напът да спечели голямата игра – че Съединените щати ще се изтеглят от Близкия изток. Това е стратегическата цел на Техеран още от Ислямската революция. Иран е убеден, че историята е на негова страна и на страната на групировките, които подкрепя. За хутите вече стана дума. „Хизбула“ от своя страна е най-силният икономически и политически играч в Ливан. В Ирак проиранските групировки са най-голямата политическа и военна сила. А ужасяващият рейд на „Хамас“ на 7 октомври върна каузата на палестинците в световния дневен ред. Затова е разбираемо, че иранците си мислят, че времето е на тяхна страна. Но подкрепяните от тях групировки не носят мир и просперитет на никого. Така че – да, Иран успява, но сеейки разруха! Това постига Иран!“

Споменахте Касим Сюлеймани и годишнината от ликвидирането му. Грешка ли беше това? Или заради последвали грешки създадената от него Ос на съпротивата се оказа толкова силна?

„Не смятам, че такива убийства водят непременно до нещо по-добро. Класически пример за това е ликвидирането от страна на Израел на ирански ядрени физици. Иран пак е на крачка от това да се сдобие с ядрено оръжие. Касим Сюлеймани беше интересна личност. Не винаги е бил враг за Съединените щати. Всъщност даже два пъти е съдействал на Америка – първо да бъдат свалени талибаните от власт в Афганистан след терора на 11 септември, а след това – да бъдат изтласкани джихадистите от „Ислямска държава“ от Ирак обратно в Сирия през 2014-а и 2015 година. Сюлеймани се радваше на огромен престиж в региона и смъртта му определено не доведе и до смърт на т.нар. Ос на съпротивата. Защо го уби Америка? Защото Тръмп реши да покаже колко е корав. Неуверените в себе си мачо управници обикновено имат необходимост да показват мускули по този начин. Но дали това води до нещо добро? Общо взето – не.“

В началото на тази седмица бившият външен министър на Йордания и първи посланик на страната си в Израел Маруан Муашер предупреди Вашингтон, че не бива да ограничава усилията си само до решение кой да управлява Газа след „Хамас“ и до начало на нов безкраен преговорен процес – без предварително определени цели и срокове. Възможно ли е нещо наистина продуктивно? Говори се за международна лидерска мирна конференция.

„Колкото и мрачно да е положението, шанс винаги има. Имало е в миналото войни, които са водили и до траен мир. Необходима е коренна промяна в мисленето и подхода на Израел и на палестинците. Трябва и координация от множество фактори, особено от страни като Саудитска Арабия. Страни като Китай трябва да поемат отговорност в съответствие с влиянието си върху своите партньори в региона, включително Иран. Усилията трябва да са всеобщи. Европа трябва да има роля. Дори „парият“ Русия. Ако искаме най-накрая този вече вековен конфликт да свърши.“

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече