Какво става с „Възраждане“?

0

Какво става с „Възраждане“? Дали партията не се преформатира от сили отвън, защото е дошло време за някакъв нов проект тип „3 март“ или за да бъде употребена за нови сглобки? И каква ще е съдбата на Костадинов?

„Възраждане“ светкавично посече четирима общински съветници в София и трима депутати. Изгонването на членове на партийния елит от партийното ръководство е често срещано в българския политически живот и още от началото на 1990-те е обозначавано с думата „отлюспване“. А това не е първото отлюспване по върховете на „Възраждане“ – преди две години например бе прогонена Елена Гунчева.

Отлюспванията във „Възраждане“ обаче не се базират на сериозни разнобои в партийната политика или на борба за власт в партията, както бе във формациите от целия политически спектър в изминалите три десетилетия. Гунчева надминаваше и лидера си Костадин Костадинов по путинофилия с призива си Русия да порази с високоточни ракети сградата на българското правителство, ако то реши да прати оръжие на Украйна. Тогава тя обясни отлюспването си с думите: „Лидерът иска верни, а не умни и мислещи“. А сега отстраненият от парламентарната група Николай Дренчев, организационен секретар на партията, написа в профила си във Фейсбук: „Ако Костадинов управляваше България, аз вече щях да съм в Белене! Ама… няма да управлява!“.

Авторитарни чистки без сериозни основания

Поводът за чистката беше включването на четирима от седемте съветници на „Възраждане“ в мнозинството, с което при осмия опит за председател на Столичния общински съвет бе избран Цветомир Петров от „Продължаваме промяната“. Лидерът на „възрожденците“ в СОС тутакси заклейми колегите си като купени и ги обяви за изключени от партията, въпреки че решение за това трябва да вземат партийните органи. Тримата депутати пък бяха изключени от парламентарната група, защото тъкмо те били номинирали непокорните общински съветници. А всъщност „Възраждане“ на много места в страната, включително и в големи общини като Варна, подкрепя кандидати на опонентите си, включително на ПП-ДБ.

Очевидно „възродителният процес“ при „Възраждане“ е плод на пълен авторитаризъм, при който не се допуска никакво шаване без санкцията на лидера. Разбира се, може да се допусне още, че „Възраждане“ е навлязла във фаза на преформатиране отвън и бързите ампутации на Костадинов са отчаян опит за ограничаване на щетите. Ако предположим силни външни и вътрешни връзки и зависимости на Възраждане“, не е трудно да видим и проекциите на това преформатиране.

Руска траектория на преформатирането

Руската траектория на преформатирането може да говори за поредната замяна на партията-фронтмен – навремето „Атака“ бе оттеглена преди сама напълно да се изтощи, за да расте по-уверено новият кремълски еничарин „Възраждане“. В крайна сметка електоралното тесто за омесване е едно и също и не бива да се разпилява на отделни парчета, а и ресурсите на готвача не са безгранични. Ако например е дошъл ред на някакъв нов проект тип „3 март“, редно е инвестициите и потребителите му да се концентрират в него. Особено ако мастър шефът е преценил, че може да натрупа по-голямо парче тесто, което да е по-умерено и не толкова кисело, но замесено с все същото здравословно русофилско брашно.

Траекторията ГЕРБ и ДПС

Вътрешната траектория на преформатирането свързва „Възраждане“ с ГЕРБ и с ДПС. „Атака“ и ДПС бяха скачени съдове и взаимно помпаха гумите си. Тази роля отново е на дневен ред, когато Делян Пеевски трябва да се доказва като първи евроатлантик, а това означава и да влезе в директен сблъсък с „мишоците продажници“, както сам ги нарича. ГЕРБ, видно от парламентарни гласувания, има по-установени връзки с „Възраждане“. И без да е необходимо да се търсят обяснения за „контролирано кречетало“, партията на Костадинов винаги е имала потенциала да бъде стратегически резерв на Бойко Борисов, особено след неговия по-решителен евроатлантически завой и загърбване на Путин. Самият електорат на ГЕРБ е по-скоро центристки и не си пада много по крайности, пък били те и евроатлантически, а през ноември начело на САЩ не е ясно дали няма да се върне путинистът Тръмп.

Затова на Борисов ще му трябват и проруски стратегически партньори като Костадинов и президента Радев. Но все пак един потенциален съюзник, дори да не е собствено контролирано прокси, е добре да бъде държан под контрол, за да не си повярва, че може да е алтернативата, вместо спомагателното колело. Въпросът е дали това колело да не бъде поспихнато преди евровота, когато то може да надуе още малко атмосфери, като например се акушира разцепление в неговите групи в СОС и парламента. Или пък да се ползват бързо ликвидно някои от спиците му – за нови сглобки съвсем скоро, в този общински съвет и това Народно събрание.

Съдбата на лидера

При всяко неавтономно преформатиране пред партийния лидер има три пътя: смирено да продаде каквото може от акциите си преди те напълно да се обезценят; да изпадне в истерично борбено състояние; да прикрива първото с второто. Костадинов започна отчаяна борба срещу самолет с върнати ни от Австрия „афганистански бежанци“. Дано не изпадне до отчаянието на Волен Сидеров, който в залеза си се спречкваше с хора по улиците и нахлуваше в полицейски управления.

Автор: Веселин Стойнев, Дойче Веле

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече