Николай Слатински с коментар: Бездарието е рашизъм

1

Тези дни получих две писма. Едното писмо бе от позната, професор. Злобно и тържествуващо писмо. С хули към Навални и „либералстващата навалщина като последното убежище на прозападната проджендърна бесовщина, която трови и затрива света“. Другото писмо бе от млад и мислещ, честен и почтен (според моите представи за честност и почтеност) човек.

Това писмо ще цитирам без неговото съгласие с цялата условност на това, че е писано „на коляно“, като вопъл, като вик, като зов, като болка за България: „През последните седмици рашизмът в България изби на повърхността. Сайтове, пропагандатори, лектори, даскали, професори; всякакви „Поглед“-и, Нешки Робеви, Волгин-и, Карбовск-овчани, Изражденци и вся остальная… бълват Рашизъм.


Ние сме в „квантова ситуация“, бедствието вече е настъпило, животът, който познаваме е приключил, все още сме в утробата на „демокрацията“, но тялото е мъртво, плодът наречен „либерален ред“ се оказва мъртво неродено. Училища, школи, академии, вузове са камбанарии на рашизма, буквално запушени от преподаватели с рашистки фанатизъм.


Рашизмът и рашистите у нас с гротескна усмивка гледат към провала на опита за нормалност, в която те са несъответни. В рашистки условия такива хора намират себе си за съответни, смислени, на място и те се възпроизвеждат по сборища, медии, лекции, във формални и неформални срещи, по катедри, факултети и всякакви други съвети…“.


През последните месеци процесите по света и у нас, в Украйна и в Запада, не са никак добри. Даже по смисъла, същността и съдържанието си те са деструктивни, заредени с огромна като цяло потенциална катастрофична енергия, твърде лесно можеща да стане цялата тя абсолютно кинетична катастрофична енергия и да тласне човечеството в нова ледена епоха или в нова общочовешка касапаница.
В тези условия ние видимо и невидимо изпадаме в депресивни състояния, виждаме случващото се и всичко около нас и с нас главно в черно. На нас ни е тежко, сякаш вървим в несвършващ тунел и с каквато и скорост да се движи светлината (която в наши дни непрекъснато се опитва да разкъса и надхвърли наложеното ѝ от Айнщайн ограничение на скоростта), тя недостига до нас, вероятно защото този тунел наистина няма край.


На 24 февруари 2022 година Путин отпуши онзи, намиращ се под колосално налягане, съсъд, в който бе натрупано огромно мракобесие. И това мракобесие плъзна с цялото си отвратително зловоние на воля и навсякъде.
Първата Световна война, Втората Световна война, Първата Студена война – всичките те станаха възможни когато по същия начин мракобесието изригна на свобода и се разпълзя по света.
Ако искате да разберете ще има ли Световна война, напрегнете обонянието си – идването ѝ се долавя най-напред чрез зловонието на мракобесието.
Не е най-важното кой отприщва това мракобесие. Мракобесието не знае прегради, то прониква навсякъде и през всички пори, фибри, пукнатини, уязвимости. То залива всички и поглъща всички – едни като палачи, други като жертви, трети като мълчаливи пристрастни наблюдатели, четвърти като демонстративно безразлични към ставащото.
През 20 век глобалните войни следваха една след друга – Първата Световна война, след нея Втората Световна война, след нея Първата Студена война.
През 21 век е възможно глобалните войни да протичат едновременно – Третата Световна война и Втората Студена война.
А когато Горещата война и Студената война протичат едновременно, тогава имаме негативен синергетичен ефект, т.е. разрушителните последствия от тях не се събират, а се умножават. С други думи, Горещата война и Студената война влизат в резонанс, който разрушава всички мостове по света и между държавите, регионите, континентите и цивилизациите.


Да, ние имаме ужасно много причини и кошмарно много поводи за черни мисли и черногледства. Путин тласна света в огромна неопределеност и несигурност, неизвестност и непредсказуемост, неясност и непонятност.
В днешната ситуация, при сегашните процеси са възможни всякакви сценарии, включително лошите, по-лошите, най-лошите и по-по-най-лошите.
Но въпреки всичко и напук на всичко, на всяка цена и с цената на всичко ние трябва да се вземем в ръце.
Трябва да си даваме сметка, че на полето на мракобесието побеждават мракобесите – това е тяхната игра.
Най-напред е нужно да включим инстинкта си за самосъхранение.
През последните две-три десетилетия Западът допусна много грешки, но най-голямата е, че той изключи инстинкта си за самосъхранение.
Западът се отдаде на блаженство в своя хедонистичен рай, заживя в името на удоволствията и при това – на всевъзможните удоволствия. Включително – да се взира главно в пъпа си и малко по-надолу.
Западът – това е най-вече Лидерът на човечеството. А да си Лидер на човечеството – означава да имаш мисия.
Западът имаше и все още има мисия, и тази мисия изобщо не е да създава един разголен и разгонен свят.
Западът имаше и все още има мисия – да направи света по-човечен, по-хуманен, по-цивилизован, по-нормален; да го преведе към новото време на високите информационни, комуникационни, медицински, генни и космически технологии, на квантовите компютри и Изкуствения интелект.
Но за да осъществи Западът тази своя мисия, необходимото условие е да продължи да има Запад. Необходимото, но не достатъчното, уви.
Нека всички ние включим инстинкта си за самосъхранение.
И нека нямаме илюзии – тласнат ли света в хаос и анархия, силите на мракобесието няма да могат да бъдат спрени лесно. Те могат да извършат всякакви, дори немислими злини.
Докопат ли се до властта в България, тези сили на мракобесието са способни на всичко мислимо и много повече – немислимо.
И през 1943-1945, и през 2022-2024 г. онези сили на мракобесието, идващи от руската азиатщина, са без пощада – те убиват, изнасилват, мародерстват, разрушават – зловещо, така, както рядко някой е правил.
И ако тогава е имало някакво обяснение за чудовищната им жестокост и безнравственост (отмъщението за причиненото от нацизма на тях), то сега те нямат такова обяснение.
Именно поради това става безпощадно ясно, че те просто са си такива. Такива и никакви други.
Сталинизмът и сега Путинизмът (две сатанински изчадия на безогледната тирания) са превърнали стотици хиляди, дори милиони хора в тяхното общество в машини за убийства, грабежи, изнасилвания и разрушения, чиято главна мъст не е онова, което на тях им е причинено. Главната им мъст е затова, че те не могат да си построят разумно, нормално, демократично, човешко общество и поради тази причина са склонни да унищожават по пътя си всичко, което си е построило такова общество. Всичко, което живее с пъти по-добре от тях. Всичко, което може с пъти повече от тях. Всичко, което е с пъти по-различно от тях.
България трябва да включи инстинкта си за самосъхранине, иначе ще попадне под властта на мракобесния рашистки ботуш и тук ще има оргия от убийства, изнасилвания, гребежи и разрушения. Каквито имаше, и каквито под този ботуш няма как пак да няма. Той друго не знае, не умее, не може и не е способен на друго.


Деветите вълни на мракобесие ни връхлитат, те ни карат да виждаме всичко в черно, те ни правят черногледи.
Но ние не можем самосъжалително и саморазрушително да се отдадем на черни мисли, на черногледство, колкото и причини и поводи да имаме за това.
Ние трябва да се вземем в ръце.
Станем ли подвластни на черни мисли и черногледство, значи маросебието ни е победило.
Мракобесието е рак – рак обществен, социален, ментален, ценностен.
Мракобесието с раковите си клетки се стреми само към едно – да превърне всяка здрава клетка – индивид или общност от индивиди в обществото – в ракова клетка.
Ракът не може да същестува другояче, освен като се разраства.
Ракът е единственото самоубийствено и самоубиващо се деструктивно, ксатастрофично явление, единственото безобразно и чудовищно животно (бактерия, вирус, разрушител, унищожител), което убива организма, в който се е вмъкнало и е започнало да разяжда. Всички други биологически и социални паразити се стремят да поддържат живота на организма, в който са проникнали, за да се възползват от него. Ракът е едниственият паразит, вредител, който убива своя гостоприемник.
Затова не трябва да позволим на мракоебсието по света и у нас да ни принуди да се опиваме като с ужасен наркотик от черни мисил и да се отдаваме като в делириум на черногледство.
Някак трябва да се съвземем от това все-вселенско униние, което ни задушава. И да се борим за по-добра България. Да отвоюваме България от рашизма, от мракобесието, от силите на Злото, от бъзпътицата на насилието и терора, в която я тласкат всички онези, описани по-горе в писмото на прекрасния и разтревожен млад човек.
Нямаме право да сме слаби. Най-малкото, защото, както бе казало бункерното чудовище (а то само така вижда света) – слабите ги бият. Даже не просто и не само ги бият. Убиват ги. Избиват ги. Като преди това ги насилват и изнасилват.
Злото друго не може да прави. Злото е бездарие. А както бе писал един много добър, но пропилял огромна част от таланта си в прегръдка с комунистическата власт, поет: Бездарието е фашизъм.
Днес може да се каже същото, но по малко по-различен начин:
Бездарието е рашизъм.

Николай Слатински, Фрогнюз

1 Коментар
  1. пет казва

    Отвсякъде изпълзяват дървеници майно лъо !!??

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече