Ще нападне ли Путин още една държава това лято?

0

Напълно възможно е това лято Русия да нападне Грузия. Защото Путин обича да нахлува в други държави по време на Олимпиади. А в Грузия вече тече повторение на случилото се в Украйна през 2014.

Наближава поредната Олимпиада и в главата на Владимир Путин светва обичайният въпрос: Кого да нападна този път, докато светът е вперил поглед в състезанията в Париж?

По време на лятната Олимпиада от 2008 година руската армия нахлу в Грузия. Малко след зимните Олимпийски игри от 2014 година московският ботуш стъпи в Източна Украйна и Крим. А веднага след края на зимната Олимпиада от 2022 година руската армия започна пълномащабна война с цел окончателното унищожение на Украйна и на украинската нация.

Кой е на ред през лятото на 2024?

Едва ли ще е член на НАТО, което засега изключва Балтийските републики, Полша, Румъния и България. Армения е в кома и там няма нужда нещата да се бутат насилствено. Може да го отнесе някоя бивша съветска република, завършваща на -стан, но това е малко вероятно, като се има предвид, че зад повечето стои Турция, а зад Казахстан – Китай.

По всичко личи, че и този път мишената ще е Грузия. Там вече тече повторение на сценария „Янукович“, приложен в Украйна през зимата на 2014 година.

Да си припомним. През 2010 година Украйна подписва споразумение с ЕС за скорошно членство. Когато обаче се стига до окончателното подписване на старт на преговорите, на 21 ноември 2013 година проруският президент Янукович обявява, че няма да подпише нищо подобно. Напротив, щял да предприеме стъпки за включване в тогава създаващия се под егидата на Москва Евразийски съюз. Следва всенароден украински бунт, станал известен като Евромайдан. Янукович бяга в Русия, а в края на април 2014 година в Украйна нахлуват „зелени човечета“ – руски военни подразделения без опознавателни знаци. Зимната Олимпиада в Сочи е приключила на 23 февруари.

Характерното в тази ситуация е безогледното поведение на Янукович, който през цялото време действа с целенасочена и увеличаваща се арогантност, чиято цел е да провокира въстание, което той да потуши. И така да съсече европейския устрем на украинците за едно 10-15 години. Накрая украинците се оказват по-силни, но дават над 100 жертви.

Как Грузия заприличва на Украйна

Абсолютно същият сценарий се разгръща в момента в Грузия. Амбицията на страната да стане член на ЕС е толкова силна, че е вписана в Конституцията; над 80 на сто от грузинците подкрепят това членство. Страната е обаче управлявана от руска агентура, която няма никакво намерение да спазва курса към Европа. Напротив, амбицията – като при Янукович – е Грузия да си върне статута на васал на Москва.

Този път провокацията не идва от директен завой към Евразийския съюз, а от внасянето в парламента на Закон за чуждестранните агенти. Той е копие на онова руско законодателство, което се ползва за смазване на всякакво инакомислие.

Първоначално правителството се уплаши от протестите и оттегли закона. Впоследствие обаче го внесе отново, в по-радикален вариант – заменяйки термина „чуждестранен агент“ с „агент на чужда държава“. Такива „агенти“ са всички организации, предимно НПО и медии, които получават западно финансиране, вкл. от предприсъединителните фондове на ЕС. По този начин властта в Грузия де факто обявява ЕС за сборище от „чужди държави“. Очевидно е, че крачката до путиновата формулировка „недружески държави“ не е никак голяма.

Следват три седмици протести в столицата Тбилиси. Хората отказват да напуснат улиците и площадите, докато парламентаристите продължават да си гласуват закона (в Грузия имат не две, а три гласувания за всеки закон). Ситуацията непрестанно ескалира заради действията и риториката на властта. Целта е, очевидно, като при Янукович: да се провокира въстание, което да бъде смазано.

Едва ли обаче този път Путин ще остави нещата в ръцете на местните си агенти. Все пак през 2014 година Янукович не успя да се справи с украинците и, въпреки последвалото руско нахлуване, страната рязко се „озападни“. Този път Путин вероятно ще залага на сигурно. В момента, в който ситуацията в Грузия се взриви, той ще може да вкара армията си, най-вероятно „откликвайки“ (както в случая с Унгария през 1956 и с Чехословакия през 1968) на „молбата на правителството за братска помощ срещу чуждите агенти и западните провокации“.

Това е вероятният сценарий. Познавайки нрава на Путин, той е напълно възможен. Толкова е възможен, че всъщност важният въпрос е: ще има ли Путин търпението да дочака Олимпиадата в Париж, която започва чак на 26 юли?

Автор: Евгений Дайнов, Дойче Веле

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече